4. НЕ се нуждаят от одобрение

Може вече да сме прехвърлили трийсет, да живеем отделно и да имаме две деца, но щом дойдат нашите вкъщи, подвиваме опашка като котка на ново място и очакваме да бъдем „погалени“ от новите си (в случая стари) стопани. Погалване обаче често няма, освен ако летящата джапанка (метафора за милите думи) разрошила козината ни (метафора за самочувствието ни) не се брои за такова.

Изведнъж започваме да се чувстваме крайно уязвени. Като в доброто старо време, когато някой друг взимаше решенията вместо нас и понасяхме упреци с наведена глава (в повечето случаи напълно заслужено). Но защо, нали вече не сме невръстни хлапета? Какво като мама не харесва новия плот в кухнята или татко смята, че сме сглобили шкафа с вратичката наобратно? Не е ли време да пораснем?! Светът е шарен и такъв трябва да бъде.

Мненията на хората са различни и това е причината да се радваме на толкова много открития и, ако щете, жанрове в литературата. Щастливите хора не чакат одобрение, те взимат решения с лекота и не съжаляват, дори когато грешат, защото знаят, че в живота най-добрите уроци получаваш с пробата и грешката.