2. НЕ се тревожат предварително

Представете си един първобитен човек. Нивата на стреса на въпросния индивид са що-годе в нормата, стига да му е топло и да има какво да яде. В някакъв прекрасен момент се появява хищен звяр и спокойствието на човечеца е силно нарушено – сърцето му започва да бие учестено, капчици пот започват да избиват по челото му и той се пита да бяга ли или да се защитава. Да речем, че е решил да избяга и успява да си спаси кожата. В следващите дни той е щастлив и нищо друго освен появата на звяра или някакво природно бедствие не може да го извади от равновесие. Знаете ли защо е така? Защото така трябва да бъде.

Мозъкът е устроен да реагира на опасности, а не да ги очаква непрекъснато. И когато ние сме в постоянен режим на очакване някаква гадост да се случи, тогава попадаме под влиянието на хроничен стрес. Никакво мимолетно щастие не може да тушира това напрежение. Е, ние, съвременните хомосапиенси, имаме привилегията да бъдем излагани на непрекъснати мозъчни стимули и информация, които правят трудна задачата да бъдем дзен неандерталци.

И отново, представете си, че там някъде има един човечец, който успява да се докара до това ниво (без да се отразява на интелектуалното му равнище) и да си живее живота спокойно и щастливо, докато няма реална опасност за него. Този рядко срещан вид със сигурност се придържа поне към три неща – стреми се да не гледа често телевизия и новини, не чете за болести в мрежата и се занимава с неща, които му носят удоволствие. Живее в настоящето, защото знае, че само то е под неговия контрол.