Скритата завист също е крадец на щастие - отнема най-доброто от нас, поема контрола над съзнанието ни, забравяме защо, за какво и на кого завиждаме – просто завиждаме в името на завистта

И накрая започваме да ненавиждаме самите себе си. Всичко и всеки, на когото завиждаме, заема постоянно място и в главата, и в сърцето ни. Така че ако искаме да премахнем нещо или някого от съзнанието си, нека просто „изключим“ ума си за него и да продължим, без да поглеждаме назад!