Пазим хубавия парфюм. Новата рокля чака правилната вечер. Красивите чаши стоят в шкафа. А някъде между „не сега“ и „някой ден“ животът си върви.
Имаш ли нещо вкъщи, което много обичаш, но почти никога не използваш?
Онази рокля, която е „прекалено хубава“ за обикновена вечер. Парфюмът, който пръскаш пестеливо, защото е скъп. Красивият сервиз, който вадиш само когато има гости. Обувките, които чакат подходящия повод.
А може би не пазиш вещи.
Може би пазиш желания.
Пътуването, което ще направиш, „когато имаш повече време“. Ресторантът, в който ще отидеш „за някой празник“. Масажът, който все отлагаш. Следобедът само за теб, който все не успява да стигне до календара.
И така неусетно започваме да делим живота си на две – обикновения, който живеем всеки ден, и красивия, който пазим за после.
Синдромът на „някой ден“
„Някой ден“ е много удобно място.
Там имаме повече време. Повече пари. По-хубаво тяло. По-малко работа. Правилния човек до себе си. Подходящата компания. По-добро настроение.
Само че „някой ден“ няма дата в календара.
И колкото повече чакаме всичко да се подреди идеално, толкова повече рискуваме да пропуснем малките моменти, от които всъщност се състои животът.
Защото повечето ни дни няма да бъдат рождени дни, сватби, годишнини и екзотични ваканции.
Повечето ще бъдат просто… вторник.
Ще станем сутрин. Ще изпием кафе. Ще отидем на работа. Ще се приберем изморени. Ще вечеряме. Ще си кажем, че през уикенда ще направим нещо хубаво.
Ами ако започнем да правим обикновения вторник малко по-хубав?
Облечи роклята
Облечи я, дори да отиваш само на вечеря с приятелка.
Сложи хубавия парфюм сутринта, без никой да трябва да го забележи.
Пий кафето си от чашата, която пазиш за гости.
Купи си цветя, без да чакаш някой да ти ги подари.
Запали свещите на вечеря, дори да си сама.
Пусни музика, докато готвиш.
Сложи червило в понеделник.
Не защото трябва всеки ден да бъде специален. Това също би било изморително.
А защото не е нужно да чакаме разрешение, за да внесем малко красота в собствения си живот.
Не чакай и себе си „за после“
Понякога най-опасното отлагане няма нищо общо с рокли и парфюми.
„Ще отида на море, когато отслабна.“
„Ще започна да се снимам повече, когато се харесвам.“
„Ще започна онова, за което мечтая, когато съм готова.“
„Ще бъда щастлива, когато…“
И животът постепенно се превръща в чакалня.
Само че никоя наша версия не трябва да заслужи правото да живее.
Жената, която си днес, също заслужава хубавата рокля. Снимката. Пътуването. Цветята. Новото начало. Вечерта навън. И понякога просто два часа, в които никой не иска нищо от нея.
Специалният повод може да бъде съвсем обикновен ден
Не е нужно да превръщаме живота си в непрекъснат празник.
Трябва само да спрем да пазим най-хубавата му част за бъдеще, което никой не ни е обещал.
Защото един ден може да отворим шкафа и да открием парфюма, който вече е променил аромата си. Роклята, която вече не ни харесва. Чашите, които никога не сме използвали.
И да осъзнаем, че сме пазили красивите неща толкова старателно, че не сме успели да им се порадваме.
Затова облечи роклята.
Използвай хубавия сервиз.
Направи снимката.
Резервирай пътуването, когато можеш.
Кажи „обичам те“, докато човекът е пред теб.
Не чакай животът да стане специален, за да започнеш да го живееш специално.
Защото може би най-голямата заблуда е, че специалният повод предстои.
Ти си тук. Жива си. Днес е дошло. Колко по-специален повод ти трябва?
Добави ни в предпочитани източници в Google
Прочетете повече:
- 8 знака, които издават, че още си падаш по бившия
- Бабини рецепти: Тайната на съвършената кожа
- Влюбване или магия - старите поверия разкриват знаците
