За всички, които са загубили своите баби... - Авторите

Точно преди 7 дни аз изгубих своята баба. Когато се случи, исках да се скрия от света и да не натоварвам никого с моята болка и печал от станалото. Беше твърде тежко за душата ми, за да го споделя с друг човек, освен със семейството. Знаех колко много скръб и страдание причинява на мен тази ситуация, та съзнанието ми не побираше как бил могла да се осмеля да предам подобни чувства и у друг, разказвайки нещастието си.

Днес обаче, 7 дни по-късно, имам нужда да говоря. Имам нужда да обясня. За нея, за баба. За милата ми баба Пенка, която ме обичаше с цялото си сърце и към която аз изпитвах безкрайно уважение и любов.

Баба Пенка бе родена през 1944 година. Малко преди края на Втората световна война. Родителите й, моите прабаба и прадядо, са живеели в София, когато прабаба е била бременна с нея. Преживели са американо-английските бомбардировки над столицата през пролетта на 44-та - налагало се е да бъдат там, тъй като прадядо бил военен, а преди това се е бил на фронта. Можели са да загинат и тримата, включително и баба, все още неродена.

Но съдбата й беше отредила да живее. Баба се ражда под зодиакалния знак на непокорния и припрян Стрелец, такава каквато винаги ще я запомня. Съвсем млада, едва на 19 години, тя се запознава с дядо ми, докато е била разпределена за учителка по руски език и география в неговото село. Малко по-късно тя ражда майка ми.

Баба Пенка имаше безусловна любов към всички в семейството. Винаги бе готова да жертва от себе си и собствения си комфорт и здраве, за да има за нас, нейните наследници. Никога не се спираше и ежедневно се нагърбваше с безброй задачи в дома й, за да може да направи за децата и внуците си я прекрасен компот от праскови, я ароматна лютеница, я да изпрати свежа маруля от двора.

Баба обичаше топлината, никога няма да забравя колко й бе хубаво, когато е близо до печката и топли тялото си след дълъг и изморителен ден на двора през зимата. Баба обичаше хортензии, това бяха любимите й цветя, в двора й имаше един разкошен храст с тях, който през пролетта и лятото приличаше на огромен синьо-розов облак красота. Затова и украсявам текста със снимки на това нежно растение - в нейна памет. Баба обичаше да се грижи за мен, когато бях малка и винаги когато се чувахме по телефона, ми казваше с най-милия и ведър глас "Добър ден!".

До последно ни съветваше да гледаме напред в живота си и да не я мислим много, ако нещо с нея се случи. Ала всички толкова много искахме да оздравее, когато състоянието й се влоши и сигурно затова болката е така силна и голяма. Изобщо не подозирахме, че следва жестоко житейско изпитание за нас.

Написах този материал много трудно. Трябваше ми огромна смелост, за да подредя мислите в главата си и да се сбогувам с нея завинаги. Имах нужда да го изкажа, защото знам, че всеки човек на този свят има своите прадеди. И всеки е губил близък човек или му предстои подобна загуба. Връзката между внучката и бабата е изключително силна.

Всяка жена, която е изгубила своята баба, има нужда от утеха. Иска ми се да вярвам, че тя ще бъде около мен и ще ме закриля, че ще ми прати знаци чрез природата - че ме усеща, че все пак е тук, че се радва на успехите ми и ме подкрепя.

Почти във всички най-разпространени религии на света е закодирано схващането за живота след смъртта, този на душата, която осъзнава земния си път, отрича се от материалното и продължава съществуването си, само че под друга форма, която ние не можеш да почувстваме или видим със сетивата си. Сигурна съм, че това не е случайно и че един ден всички души, които са се обичали тук, на земята, се срещат отново на небето.

Възрастните хора често казват, че няма случайни срещи и че никога не се срещаме само веднъж. Иска ми се да повярвам, че е така и че някога пътищата ни отново ще се пресекат, дори да не е в този живот и да не е в телесното облекло, което обвива същността ни.

А дотогава имаме само любовта и тъгата за баба, която завинаги остана на 74 години. Нито твърде малко, нито твърде много. А утехата ми е, че са били достатъчно да се порадва на живота и наследниците си и че си е отишла в правилното време за това.

Винаги ще те обичам, бабо! Почивай в мир!