За всички, които са загубили своите баби...
Снимка: Thinkstock

За всички, които са загубили своите баби...

Точно преди 7 дни аз изгубих своята баба. Когато се случи, исках да се скрия от света и да не натоварвам никого с моята болка и печал от станалото. Беше твърде тежко за душата ми, за да го споделя с друг човек, освен със семейството. Знаех колко много скръб и страдание причинява на мен тази ситуация, та съзнанието ми не побираше как бил могла да се осмеля да предам подобни чувства и у друг, разказвайки нещастието си.

Днес обаче, 7 дни по-късно, имам нужда да говоря. Имам нужда да обясня. За нея, за баба. За милата ми баба Пенка, която ме обичаше с цялото си сърце и към която аз изпитвах безкрайно уважение и любов.

Баба Пенка бе родена през 1944 година. Малко преди края на Втората световна война. Родителите й, моите прабаба и прадядо, са живеели в София, когато прабаба е била бременна с нея. Преживели са американо-английските бомбардировки над столицата през пролетта на 44-та - налагало се е да бъдат там, тъй като прадядо бил военен, а преди това се е бил на фронта. Можели са да загинат и тримата, включително и баба, все още неродена.

хортензия
Снимка: Thinkstock

Но съдбата й беше отредила да живее. Баба се ражда под зодиакалния знак на непокорния и припрян Стрелец, такава каквато винаги ще я запомня. Съвсем млада, едва на 19 години, тя се запознава с дядо ми, докато е била разпределена за учителка по руски език и география в неговото село. Малко по-късно тя ражда майка ми.

Баба Пенка имаше безусловна любов към всички в семейството. Винаги бе готова да жертва от себе си и собствения си комфорт и здраве, за да има за нас, нейните наследници. Никога не се спираше и ежедневно се нагърбваше с безброй задачи в дома й, за да може да направи за децата и внуците си я прекрасен компот от праскови, я ароматна лютеница, я да изпрати свежа маруля от двора.

Баба обичаше топлината, никога няма да забравя колко й бе хубаво, когато е близо до печката и топли тялото си след дълъг и изморителен ден на двора през зимата. Баба обичаше хортензии, това бяха любимите й цветя, в двора й имаше един разкошен храст с тях, който през пролетта и лятото приличаше на огромен синьо-розов облак красота. Затова и украсявам текста със снимки на това нежно растение - в нейна памет. Баба обичаше да се грижи за мен, когато бях малка и винаги когато се чувахме по телефона, ми казваше с най-милия и ведър глас "Добър ден!".

хортензия
Снимка: Thinkstock

До последно ни съветваше да гледаме напред в живота си и да не я мислим много, ако нещо с нея се случи. Ала всички толкова много искахме да оздравее, когато състоянието й се влоши и сигурно затова болката е така силна и голяма. Изобщо не подозирахме, че следва жестоко житейско изпитание за нас.

Написах този материал много трудно. Трябваше ми огромна смелост, за да подредя мислите в главата си и да се сбогувам с нея завинаги. Имах нужда да го изкажа, защото знам, че всеки човек на този свят има своите прадеди. И всеки е губил близък човек или му предстои подобна загуба. Връзката между внучката и бабата е изключително силна.

Всяка жена, която е изгубила своята баба, има нужда от утеха. Иска ми се да вярвам, че тя ще бъде около мен и ще ме закриля, че ще ми прати знаци чрез природата - че ме усеща, че все пак е тук, че се радва на успехите ми и ме подкрепя.

хортензия
Снимка: Thinkstock

Почти във всички най-разпространени религии на света е закодирано схващането за живота след смъртта, този на душата, която осъзнава земния си път, отрича се от материалното и продължава съществуването си, само че под друга форма, която ние не можеш да почувстваме или видим със сетивата си. Сигурна съм, че това не е случайно и че един ден всички души, които са се обичали тук, на земята, се срещат отново на небето.

Възрастните хора често казват, че няма случайни срещи и че никога не се срещаме само веднъж. Иска ми се да повярвам, че е така и че някога пътищата ни отново ще се пресекат, дори да не е в този живот и да не е в телесното облекло, което обвива същността ни.

А дотогава имаме само любовта и тъгата за баба, която завинаги остана на 74 години. Нито твърде малко, нито твърде много. А утехата ми е, че са били достатъчно да се порадва на живота и наследниците си и че си е отишла в правилното време за това.

Винаги ще те обичам, бабо! Почивай в мир!

хортензия
Снимка: Thinkstock

Вижте още:

Хороскоп за деня

Магическата топка
Попитай Магическата топка
Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня

Авторите

Оферти