Всяко „сбогом“ е неизменна част от любовта към някого и нещо

жена есен
Снимка: Istock

Добромир Банев

Люлеем се върху хамака на времето, което не признава дати, часове, месеци и години. Порастваме внезапно, неусетно ставаме възрастни и отговорите на куп въпроси ни намират самѝ. Това е толкова естествено, колкото че иде есен. 

В промеждутъците има мигове на прозрения, когато сме в състояние да обърнем поглед към другите. Сбогувайки се с морето, изпадаме в състояние на тъга, която извиква добротата в нас. Всяка раздяла с морето ни връща към хора, за които трудно намираме време, които често не забелязваме.

Онези, които помагат на други в беда, ще бъдат възнаградени. Макар да няма ненаказано добро, уроците на съдбата са необходими, за да се поучим от тях. Това не означава, че трябва да бъдем лоши. Смисълът на добротата е да проявим човещината в себе си.

жена есен
Снимка: Istock

Чуждото нещастие винаги изглежда някак далечно. Живеем с мисълта, че лошото няма да ни застигне, че сме застраховани против бедност, самота и болест. Ако останем слепи за страданието на останалите, ние самите се обричаме на слепота. 

Красотата е невидима за очите, но добротата винаги сияе и е хубаво да можем да ѝ се насладим. Слънцето винаги е за предпочитане пред представата за него.

жена есен
Снимка: Istock

Обитаваме свят, който се подчинява на егоизма. Желанието за успех на всяка цена надделява над нуждата да споделяме хубавите моменти, а на любовта гледаме като на нещо, което парите могат да осигурят без проблеми. Бързаме, влачим се по корем, ако е нужно, без да забелязваме шарената премяна на есента, с която природата напомня неподражаемата си прелест. 

Под всяко дърво има място, на което двама души са се обичали. Всяко падащо листо е начало на история, чиито край зависи от нашите намерения и постъпки.

жена есен
Снимка: Istock

Добротата е не просто признак на сила. Добротата е образец за отлично свършена работа, защото самостоятелното себепознание е най-сигурният път в изграждането ни като личности, на които се полагат разбиране и мъдрост, но и привилегията да раздават. А който дава, той и ще получи.

Златното в листата на дърветата ще става все по-осезаемо. Спомен за море кара сърцето ми да бие учестено, защото всяко „сбогом“ е неизменна част от любовта към някого и нещо. Това по странен начин ме опиянява и засилва убеждението ми, че случайните хора, с които ще се размина по улицата, ще обърнат внимание на това, колко благодатно е слънцето в началото на есента. Те също вече са се сбогували със своето море. Познали тази тъга, сега добротата в тях не спира да расте.

Още от Добромир Банев:

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Оферти