Понякога сме с усещането, че дните просто някак отминават. Междувременно се справяме с проблеми, които за момента изглеждат нерешими, или преболедуваме любов, в която сме се клели пред безкрая. Дали е спекулация на чувствата, или е начин да оцеляваме в собствените си светове, не е от особено значение. Едно е сигурно – безкраят е точно толкова вероятен, колкото възможността да умрем от самота.
„Обичам те“ е чудесен израз и за сбогом.
Лято е. Август не ни изпуска от горещата си прегръдка, а морето за мнозина отново е вече далеч. Не можем да избираме какво да бъде времето навън, но можем да изберем какво да бъде вътре в нас. Независимо от обстоятелствата, ние винаги трябва да вървим напред и с всяка уверена крачка да обозначаваме себе си.
Да се заявиш пред света, е отговорност, която носи истинска наслада.
Странно е, че цялата ни състрадателност често отива по дяволите заради миг на завист, заради секунда злоба. Това може да отнеме само миг. Един единствен миг е в състояние да припомни колко сме противоречиви по своята същност. Въпросът не е в обещанието, че няма да бъдем зли, а в способността бързо да преодолеем човешките си слабости, за да се стремим към добротата.
Лесно е да се сърдим, да изискваме, да търсим отговорност. Всъщност, когато се втренчваме в живота на другите, някой друг се опитва да живее нашия живот. Така животът сам по себе си често се свежда до безумно и глупаво съществуване.
Всеки иска да се усеща истински жив.
Помъдряването идва с грешките, които правим. Няма непростими грехове. Няма непрежалими загуби. Всичко, което се случва, ни прави по-силни. Или поне така се очаква да бъде.
Жегата на август няма да ни погуби. Само след месец ще страдаме по късно залязващото слънце. Дните ще стават все по-кратки, затова всяка секунда време е ценна.
Морето е било, но и ще бъде. Ще преболедуваме поредната си голяма любов. Утрото, понеже е мъдро, ще намери разрешение на проблемите, които днес ни бодат очите. Това е сигурно. Това е неизбежно. И именно поради тази причина е наложително да започнем да се фокусираме върху нещата, които са значими за нас самите.
Защото на кого му се иска да изрече „обичам те“ за сбогом?
Добави ни в предпочитани източници в Google
