Лятото свършва единствено за онези, които вярват, че времето съществува. Ако нещо си отива от теб, не убивай всичко останало. Крехкият оптимизъм ни върти с бързината на детска въртележка, а сезоните са просто фон. Важна е историята, в която си главно действащо лице.
Тя е приседнала на една от скалите край плажа. Облечена в червена рокля, оправя непокорната си коса, която вятърът пръска в различни посоки. Само вятърът може това. Втренчена в хоризонта пред себе си, не прави равносметки. Само наблюдава безкрая на синьото, което завинаги ще остане в съзнанието ѝ на жена, познала любовта на мъж точно тук.
Сега най-важното нещо е да запомни всяка секунда, докато слънцето залезе окончателно. Когато той идва, за да седне до нея, винаги сякаш нещо ѝ се изплъзва. Щом двама влюбени са един до друг, е трудно да пазиш равновесие и да разсъждаваш трезво за нещо толкова тривиално като септемврийския залез.
Рутината да обичаш, е благоволението на съдбата да познаеш голямата любов. Шансът да бъдеш обичан, е възторгът на всеки залез, който самонадеяно се обявява за господар на света, докато една червена рокля контрастира на изчезващото синьо.
Няма значение дали и какво си говорят. Тук и сега, обещанието за бъдеще време е по-скоро споделена клетва за вечност. Защото вечността, за разлика от времето, съществува. Това го помнят всички целувки. Това го знаят всички мидени черупки, заслушани в спокойния шум на вълните.
Прегръдката е кратка и дълга, случайна и нарочна, нежна и силна – точно като последната вълна, която се разбива в брега под тях.
Пушат от една цигара. Редуват я като юноши, запленени от забраненото удоволствие на навик, който убива. Любовта е най-великият убиец на света и ние всички умираме бавно, бавно, бавно – с наслада, каквато само мидените черупки някога са познали.
Няма никакво значение, че е септември.
Септември никога няма да бъде август, но лятото със сигурност не си отива. Докато ги наблюдавам, стягайки се да отпътувам към светлините на града, аз знам със сигурност, че това е така, защото и в най-студените нощи слънцето ще продължи да прозира през една рокля с цвят на чай от каркаде. Червено, което обожава синьото.
Още от Добромир Банев:
-
Когато един мъж обича
-
Созопол - да зарежеш мало(важните) неща в името на любовта
-
Когато ни се иска да е утре
-
Зад всяка тъга стои по Edna жена, която те кара да се усмихваш
-
Жената, която всички гълъби обичат
-
Здравословно състояние на егото
