В неочаквано добра компания

02.08.2019 07:00

Срещаме хора, влюбваме се в тях, разлюбваме ги… Такъв е животът, казваме си. Следваме някакви странни правила, които искаме да разчупим, докато оставаме подвластни на ехидната им устойчивост.

Често се отнасяме мнително с другите. Често прибързаното отрицание на човека отсреща е чиста загуба за самите нас. Защото не сме му дали възможност да ни се представи такъв, какъвто е. Защото рутината да отхвърляме е измамна презумпция за спокойствие – безтегловност, в която ние се превръщаме в център на собствените си вселени.

Забравяме, че съдбата ни подлага на изпитания. Никой не е застрахован, че лошото, което се случва на съседа, няма да връхлети и нас. Не знаем пешеходецът отсреща дали не преживява раздяла с най-голямата си любов. Загадка са всички усмихнати лица, тъй като тъгата умее добре да се прикрива зад тях.

Както се казва, вкусната лимонада се прави от кисели лимони. Трябва да помним това.

Да се поставим на мястото на другия, е емпатия в чист вид. Създадени сме, за да си съчувстваме, да си сътрудничим в трудни моменти. Доброто в нас винаги излиза на показ, когато разберем за поредното нещастие на някого. После, сякаш водени от инерцията на оцеляването, инстинктът измества състраданието, за да се настани неподправената благодарност, че злото не е в нашата къща.

Да допускаме непознати до себе си, не винаги е добра идея. Но е непростимо и да не обръщаме поглед към душата на онези, които са с чисти намерения, които по една или друга причина желаят да споделят живота си с нас.

Случва да се чуем джаз в някое раздрънкано такси. Завършилият „PR и комуникации“ лансира американски прахосмукачки от врата на врата, но точно това го прави щастлив. Продавачката в магазина знае малкото ти име и за нея е истинско удоволствие да го изрича. Никога не знаем, никога не можем да бъдем сигурни какво се върти в мозъците на всичките онези обикновени хора, които срещаме по пътя си, ако не им дадем възможност да ни опознаят, ако не си дадем възможност ние да опознаем тях.

Лятото е в разгара си. Огледайте се наоколо. Вижте колко много хора се разминават с наведени глави, заболи слушалки в ушите си. Не музиката е оглушителна, а тишината отвътре. Тази тишина е по-мощна от Големия взрив, но за разлика от него тя не съзидава, а самоубива. Не отминавайте лековато протегнатата ръка, не избягвайте чуждия поглед, дайте си възможност да опознаете човек, който няма да води с вас безсмислени разговори по телефона, за да убива времето, изчерпвайки безплатните си минути.

Лимонадата в неочаквано добра компания се услажда още повече. Напук на жегата вън.