Зад всяка тъга стои по Edna жена, която те кара да се усмихваш

14.06.2019 09:53

Никога не знаем какво ще ни поднесе съдбата. Животът се върти като пумпал, който напомня детство – въртележка, от която не слизаме нито за миг, независимо от времето, независимо от обстоятелствата.

Има моменти, които те изваждат за малко от този безумен световъртеж – колкото да си припомниш нещата, които придават смисъла; колкото да си поемеш дъх с усмивка, защото някой те е запомнил като дете, каквото така или иначе завинаги ще останеш в душата си.

Получавам имейл от редакцията на Edna.bg. Моя съученичка от началното училище моли екипа за контакт с мен. Представила се е с моминското си име и фамилия, за да се сетя коя е. Оставила е и телефонен номер, който ми е предоставен за връзка с нея. Името определено ми звучи познато, но липсва каквато и да е идея за лице, за силует дори.

Странно е как понякога запомняме неважните факти, а същественото остава невидимо за очите – точно по Екзюпери.

Набирам телефонния номер. Сигналът „свободно“ отеква дълго време, преди приятен женски глас да отговори от другата страна. Представям се и тя изпада в състояние на неподправена радост – възторг, който трудно може да се обясни, защото зад него има цяла история. Четиридесет години, в които сме били на различни въртележки, но и в детство, което ще ни остави свързани завинаги.

Разменяме няколко думи. Да, ще се срещнем и ще изпием по едно кафе, защото има ужасно много истини, които чакат да бъдат споделени. С хора като нея лъжите не си позволяват волности. При познанства от такъв порядък никоя лъжа не може да мине за убедителна.

Тя няма профил в социалните медии, но има вайбър, в случай че искам да видя как изглежда СЕГА. Искам, разбира се. Когато разговорът приключва, добавям номера в указателя на телефона и влизам във вайбър, за да погледна снимката ѝ.

Всичко си идва на мястото. Независимо от годините, веднага разпознавам лицето ѝ, веднага си припомням случки от синьото лято на невинността.

Младостта е преходна, но В ТОЗИ МОМЕНТ тя е красива зряла жена, която живее живота си. Има толкова поезия в това, да си представиш как лято след лято се е променяла усмивката ѝ, как с всяка наближаваща есен очакването за пролет е направило очите ѝ толкова усмихнати…

Странна въртележка е животът, но едно от предимствата на зрелостта е, че се учиш да пазиш равновесие с други, които остават неделима част от биографията ти. Не всичко е преживяно. Не всичко е свършило. След едно телефонно обаждане можеш отново да повярваш, че тъгата има своя неподправен чар.

Зад всяка тъга стои по Edna жена, която те кара да се усмихваш, докато въртележката не спира да се върти.