Симптомите на вътрешния мир (или защо понякога да не се случва нищо е най-хубавото нещо)

11.09.2018 18:00

Ето за какво трябва да сме нащрек – за симптомите на вътрешен мир. За да не вземе да настане скука. Наблюдавам от известно време, че състоянието на конфликтите в света е стабилно. Световни, европейски, регионални, в блока или кооперацията, в семействата, приятелствата. Дори от време на време и аз не мога да ги избегна - случва ми се буквално да пропадна в мъртвото им вълнение, докато си мисля, че просто си плувам на плиткото и аха-аха да се удавя в някоя подмолна вълна.

Малко като пътуването със самолет. Колкото и да си спокоен, появи ли се по-силна турболенция, неизбежно е леко да се напрегнеш. И за малко забравяш, че е добре да започнеш да дишаш бано и равномерно, за да си върнеш баланса. И че ако има нещо да става, е изключително важно да не си паникьосан.

Още от Авторите

Ех, какво правя? Отново изкарах вътрешния мир нещо хубаво. Все забравям, че голяма част от хората го асоциират със скука. Със състояние, в което нищо интересно не ти се случва. Как да не се скара човек с някого, за да се случи нещо? Как да не измисли някоя щуротия, която малко да ги разтърси и другите?

Като една жена с голям опит по отношение на вътрешния мир, искам да ви предупредя кои са симптомите му, защото на всичкото отгоре, колкото и да не ви се вярва, е заразен. Непрекъснато заразявам някакви хора около мен с вътрешен мир и после те направо не знаят какво да правят с живота, работата, гаджетата или близките си.

Знам колко обичате драмата, гледам от време на време актуалните сериали, включително научна – фантастика и разбирам, че не си представяте бъдеще, в което конфликта липсва. Съзнавам колко е силно убеждението, че само чрез него човек израства и осъзнава себе си. Нещо повече – че дори изкуственият интелект ще израсне по този начин. И ще бъде способен да развие човешки качества, когато е поставен в условия на стрес, конфликт и дълбоко емоционални връзки с хора или други робо-сапиенси, когато взаимоотношенията им са програмирани като „родови“.

По тази причина се чувствам длъжна да ви предопредя за сигурните симптоми на вътрешен мир. Да си ги знаете. И да се пазите. А живот и здраве, след има-няма 50 години, да предпазите и домашните си роботи с човешка индивидуалност от заразата.

- Тенденция да мислиш и действаш спонтанно, вместо да се осланяш на страховете и миналия си опит. Чела съм, че ескимосите инуити смятат, че ако някой дълго обмисля нещо, или е луд, или е инат. Но, то пък, ескимосите колко да са се развили. Все така далеч са от модерната цивилизация и високи технологии.

- Способност да се наслаждаваш осъзнато. Не да се храниш, защото си гладен, а да вкусиш първата хапка все едно включваш цялото си същество в това преживяване. Не да се изкъпеш, защото си мръсен, а да си вземеш душ, за да общуваш с пречистващата сила на водата. Такива неща. Те носят вътрешен мир. Така че, ако не искате да се заразите, хранете се бързо, без много да дъвчете; къпете се чак когато са станали достатъчно много конфликти от това, че понамирисвате.

- Губиш желание и не ти е интересно да съдиш другите хора. Този симптом е малко неприятен, защото ако се е проявил, значи вече заразата е навлязла на по-дълбоко клетъчно ниво и не съм сигурна, че е лечимо. И те поставя в ситуация „ни напред, ни назад“. Като не ти е интересно да обсъждаш другите, хората просто не знаят за какво да си говорят с теб. Превръщаш се малко или много в асоциален тип. Близките ти могат сериозно да се разтревожат и да те пратят при терапевт, да палят свещ за менталното ти здраве и въобще... да чукат на дърво да не ги сполети подобно нещастие.

В крайна сметка, осъждането, коментирането на другите е супер полезно за развитието на моралните ти качества. Когато виждаш неправдите на другите, знаеш, че ти никога и при никакви обстоятелства не правиш и не трябва да правиш така. Освен това ти не осъждаш, а анализираш, критиката ти е винаги градивна. За да се развият нещата към по-добро.

Говорим си за...

Ако не критикуваш, не осъждаш и не гледаш риалити формати, които да коментираш, кажи ми, как ще знаеш в каква посока искаш да се развиваш и какъв човек си? Имаш ли въобще морал, след като не осъждаш неправдата? И искаш да допуснеш банда престъпници и кретени да управляват живота ти? И не на последно място... как въобще ще процъфтява интимния живот без страстния секс след скандал? Казвам ви, много мирно става положението.

И още по-дебилно става. Ето какво следва:

- Не ти е интересно да осъждаш себе си. Стигне ли се дотам, заболяването вече е в много напреднала фаза. Въпросът: „Тогава Кой?“ увисва нелепо. И скуката е пълна.

- Все по-нарастваща тенденция да оставяш нещата да се случват сами, вместо да се опитваш да ги предизвикваш или пришпорваш да се случат. А и откъде да си сигурен, че тези неща искат да се случат точно на теб? Това обезмисля много неща – от писмата до Дядо Коледа до това да излезеш с гадже на вечеря. Доброто старо „преследване на целите“ някак започва да изглежда глуповато. Да си го кажем направо, изпадаш от играта, когато не си амбициозен; когато те провокират да покажеш емоция, а ти не реагираш, сякаш се отказваш на средата на играта. Отбора без теб не е пълен и всички са ти малко ядосани. Не разбират защо им се усмихваш и как въобще ги гледаш в очите след като си ги прецакал със своето лежерно спокойствие.

Edna препоръчва
Блясък, който остава - новото ни любимо червило ROUGE DIOR LACQUER

- В същото време, усещаш повишена способност да чувстваш любов към другите, да им се усмихваш, да ги слушаш, да не правиш забележки, да не интерпретираш причините за действията и делата им. И често те връхлита чувство на признателност почти за всичко. Не мимолетно, а ей така, постоянно.

Ако имате няколко или всички изброени симптоми, имайте предвид, че състоянието ви на вътрешен мир е в доста напреднала фаза и може да няма връщане назад. И сериали няма да ви се гледат. Ако се намирате в близост до някой, който има тези симптоми, се излагате на риск от заразяване.

Считайте се за предупредени.