Не сме изтърпели 5 века турско иго, за да бъдем днес роби на простотията

Не сме изтърпели 5 века турско иго, за да бъдем днес роби на простотията
Снимка: netinfo

Росен Карамфилов

Чухте ли новата песен на поп-фолк дивата Антонина?! Аз гледах клипа към нея и горчиво съжалявам, че го сторих, защото за пореден път се наложи да се уверя със собствените си очи в упадъка на моралните и човешки ценности в нашата страна. Тук дори най-същественото, дори най-значимото, за секунди може да бъде превърнато в чалга, с цел да се предизвика бум в медиите и интернет пространството. Пошумява се ден, два, три, седмица, месец максимум. Накрая всичко утихва. Сякаш не е било.

„Табу“. Така се нарича парчето. Табу, казвате?! Съществува и по-подходяща дума – гавра. Гавра с най-милото на нацията. С поезията ни. Неведнъж съм го казвал и продължавам да го твърдя:

Поезията е общата ни памет, която ни сродява. Тя е онова, което ни обединява. Тя е универсалният език. Езикът на красотата.

Всяка нация има своите велики поети. На тях не бива да се посяга. Това е кощунство. То е все едно да откраднеш икони от църква. Или да откраднеш пари от майка си. Или да не помогнеш на човек, изпаднал в беда. Или да ограбиш старица. Съвсем нарочно правя тия сравнения. Искам по гръбнака ви да преминат тръпки. Иначе няма да ме разберете. 

В българската литература има имена и Имена. Едните са преходни. Тоест, те са онези, чието послание бива отмито от реката на времето с лекота. Другите са тези, които оставят трайна следа със своето творчество. Незаменимите. Като Христо Ботев, Никола Вапцаров, Христо Смирненски, Гео Милев, Атанас Далчев и другите. 

Как се срутват такива колоси? Обяснете ми. Как от такива канари на смисъла, се прави евтина провокация за младите хора, които обичат чалгиите и водката много повече от всичко останало? И още - тая провокация, всъщност не е ли петно в историята на народа ни? Не е ли стигма в плътта на националното ни богатство? Не е ли знак, че ако не се противопоставим сега, после ще бъде късно... Не е ли?

Изключително лесно е да пуснем едни ориенталски ритми, тип кючек, да турим един полугол красавец за фон, още една чекнеща се красивица за разкош и видите ли – за капак на цялата тая пошлост – да зашепнем еротично почти като глас от секс телефон стиховете от „Прощално“ на  Вапцаров. 

Това направи Антонина. Същата, която твърди, че Вапцаров е бил обесен, а не разстрелян. Това направи. И надигна срещу себе си две вълни. Първата – от неодобрение. За другата вълна не си струва да се правят коментари. Нека се порадва на своите пет минути слава. Страшното ще дойде после. Когато прогледнем. Ние не сме слепи и глухи. Ние имаме съвест. Българска, устояла съвест.

Не сме изтърпели петте века турско иго, за да бъдем към днешна дата роби на простотията. Така мисля. 

А вие?

Още от Росен Карамфилов:

Хороскоп за деня

Магическата топка
Попитай Магическата топка
Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня

Авторите

Оферти