Най-прекрасните дами от света на великия Толкин

филм
Снимка: New Line Cinema

Георги Петров

От миналия петък насам по кината у нас се прожектира „Толкин“, новият биографичен филм за живота на автора на втората най-четена книга в историята на човечеството след Библията - „Властелинът на пръстените“. Лентата си струва да се гледа дори само заради изключително интересния предмет на сюжета си, а е и чудесен повод да се гмурнем в спомените си за творчеството на професора.

Водещ елемент от действието на „Толкин“ е запознанството, връзката и бракът му с Едит, неговата съпруга и муза през целия му живот. Във филма тя се играе от подобаващо красивата Лили Колинс, достойна да бъде вдъхновение, на който и да е автор. Това навежда всеки запален фен на писателя, в това число и мен самият, на мисли за приказните женски образи в неговите книги.

По днешните стандарти, повлияни от философията на криворазбрания феминизъм и #MeToo ерата, Толкин вероятно минава за автор със сексистки възгледи. По тези стандарти вероятно следва Арагорн да бъде жена, която да се превърне в първата управляваща кралица в историята на Гондор, а Гандалф да се окаже зъл агент на патриархата, който се опитва да я саботира.

Но всеки с половин функциониращ мозък и елементарни познания за творчеството на професора знае или поне може да си направи сметка, че гениалността му като автор засяга и женските му персонажи също толкова, колкото и всички други елементи на произведенията му. В следващите няколко параграфа ще изброя само четири от тях, които са не по-лоши примери за безспорните качества на Толкин като разказвач, от който и да е негов герой от мъжки пол.

Еовин от Рохан

Героинята от „Властелинът на пръстените“, която се доближава най-много до модерните феминистки представи за стойностен женски образ, със сигурност е безстрашната дама от кралския двор на Рохан, Еовин. Читателят се среща с нея във втория роман от трилогията, „Двете кули“, и бързо я опознава като свободолюбива и неустрашима личност.

Във филмовата адаптация на „Двете кули“ Еовин говори за това как единственото нещо, от което се страхува, е клетка, в която да остарее, докато времената я подминават, а мъжете около нея вършат подвизи. Изказването ѝ, макар и да не е взето дума по дума от романа, до голяма степен капсулира водещите ѝ личностни черти, което е типична черта на сценариите на трите филма на Питър Джаксън.

филм
Снимка: New Line Cinema

Триумфът на волята ѝ, разбира се, е на бойното поле, в битката пред стените на Минас Тирит, когато не Гандалф, не Арагорн или Леголас, а именно тя сразява в дуел предводителя на вражеската армия, краля – магьосник на Ангмар. Но нейният боен дух и честолюбие не се манифестират посредством арогантност, заяждане или егоизъм като някои женски персонажи от настоящето...

Уроци по дразнещо (женско) поведение с Бри Ларсън

...а като любов към ближните си, любов, която я тласка към бойното поле, а не елементарното, себично желание да се бие и да се доказва заради самата себе си. Отношението ѝ към хобита Мери е почти майчинско, а това към чичо ѝ Теоден е като на родна дъщеря. Несподелената ѝ любов към Арагорн я прави още по-човешка, приземена, лесна за разбиране и идентифициране с читателя. Бракът ѝ с Фарамир е достоен и удовлетворяващ завършек за прекрасната героиня.

филм
Снимка: New Line Cinema

Арвен Вечерницата / Лутиен Тинувиел

Всички, които са гледали филмовите адаптации на „Властелинът на пръстените“, са пределно наясно коя е Арвен Ундомиел, чието име, преведено от езика на елфите, означава „Вечерницата“. Изиграна от Лив Тайлър, тя е главната женска героиня в екранното действие, с разширена роля спрямо зададената ѝ в книгите.

Голямата ѝ жертва, която я определя като личност, е фактът, че тя обръща гръб на безсмъртието, с което се раждат елфите в Средната земя, за да бъде със своя простосмъртен любим, Арагорн. Но Арвен не е първата прекрасна елфическа девица в творчеството на Толкин, която прави това.

филм
Снимка: New Line Cinema

В романа „Задругата на пръстена“ Арвен е нееднократно сравнявана със своята прастара родственица Лутиен заради сходния им приказен външен вид. Лутиен е сред главните персонажи в „Силмарилион“, космогоничния роман на Толкин, който проследява историята на Средната земя през хилядите години между създаването на света и събитията от „Властелинът на пръстените“.

Героинята е описана като зашеметяващо красива и с прекрасен певчески глас, с който успява да приспи дори Черния лорд Моргот в едно от приключенията си и да измоли от Мандос, едно от божествата в митологията на Толкин, връщането на своя любим Берен от смъртта. В замяна тя самата се отказва от безсмъртието си и споделя живота си с простосмъртния еднорък войн.

филм
Снимка: New Line Cinema

По този начин и Арвен, и Лутиен са изконни символи на свободната човешка воля. А ако се чудите коя конкретна героиня на Толкин е била вдъхновена от неговата съпруга Едит, е достатъчно да посетите гробовете на писателя и жена му, или просто да видите снимки оттам. На едната надгробна плоча пише „Джон Роналд Роул Толкин – Берен“, а на другата – „Едит Мари Толкин – Лутиен“.

Галадриел

На последно място в този текст, но по всяка вероятност на първо място по всеки друг параграф сред жените в света на Толкин, е Галадриел. Мъдрата елфическа кралица, изиграна в трилогиите „Властелинът на пръстените“ и „Хобит“ от носителката на „Оскар“ Кейт Бланшет, може да изглежда като поддържащ персонаж в очите на мнозина, но всъщност именно в периферията на действието тя се развива и разгръща от пълнокръвна, сложна, комплексна личност.

По времето на действието във „Властелинът на пръстените“ Галадриел е вече на възраст от 20 000 години, което я прави участничка и във вече споменатия „Силмарилион“. Именно там читателят се среща за първи път с бунтовно настроената девойка, която оставя зад себе си Неумиращите земи, където на елфите е позволено да живеят редом с боговете и където остава баща ѝ, за да отиде в Средната земя в търсене на свое собствено владение и независим живот.

филм
Снимка: New Line Cinema

Затова и така наречените Валари, върховните божества в митологията на Толкин, налагат забрана на Галадриел и спътниците ѝ да се завърнат в Неумиращите земи. Такава е цената на нейната свобода. Едва 20 000 години по-късно, когато Фродо Бегинс предлага на елфическата кралица Пръстена на Силата и тя намира в себе си волята да откаже предложената ѝ власт над целия свят, забраната е вдигната и в края на „Властелинът на пръстените“ тя се връща в Неумиращите земи.

В този смисъл Галадриел е сред най-стойностните и поучителни персонажи в цялото творчество на Толкин, носителка на посланието, че дори елфическите жени не са имунизирани срещу примамките на себичността и срещу тънката разлика между свободолюбие и властолюбие. След 20 000 години живот в Средната земя и безброй преживяни драми и конфликти, тя съумява да научи именно това и така получава дълго търсения душевен мир.

филм
Снимка: New Line Cinema

Тези героини са доказателство, че никога не е лоша идея да си припомним произведенията на Толкин и киноадаптациите им. Ако ли търсите по-модерни силни главни героини от други страхотни филми, бих ви упътил към тази друга моя статия:

Пет касови филма, които помитат всичко със своите силни главни героини

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Оферти