Липсват ми съседите!

Светла Иванова
Снимка: Edna.bg

Спомен първи: Липсват ми съседите…

Когато ме питат за спомен от детството ми, често се опитвам да се сетя за нещо, свързано лично с мен, с най-близките ми, с моите интереси и вълнения.

Но това, за което винаги се сещам и никога не съм разказвала, са съседите ми.

В града, в който отраснах нашата къща, се намира на ъгъл. От двата тротоара отстрани можех да вляза поне през 2-3 къщи и да стигна до нея през дворовете им. Сещате ли се защо? Знаехме къде си крием ключовете за входните врати. Не ни деляха плътни огради или всеки беше оставил вратичка и към съседа си.

Спомням си пейката вътре в двора ни и масичката пред нея. Беше поставена на такова място, че и до ден днешен не знам на кого е. Важното е, че събра толкова спомени със звук на щурчетата и мирис на липи. Почти всяка вечер беше споделена. Като компания, гозби и разговори без спорове. Всеки донасяше каквото е сготвил. 

Аз поливах с червената ми лейка всеки ден и нашите цветя, и на леля Недка, съседката. Баща ми пък като тръгнеше да пръска или подрязва асмата винаги оправяше и тяхната.

От лявата ни страна живееше чичо Коста - дърводелецът, който направи по мярка първото ми бюро. После му поръчах сгъваеми столове за терасата ни, по-дълги като шезлонги. Голям майстор! Всичко и до ден днешен е в добро състояние. Заради него нищо от дърво не оставаше за дълго развалено. Дъщеря му пък беше фризьорка и подстригваше всички направо по къщите. После аз за малко иззех ролята й като изкарах фризьорски курс.

От дясната ни страна чичо Стефко оправяше телевизорите и печките на всички, и изобщо помагаше при всякакви технически проблеми.

С леля Ирина през няколко къщи пък прекарвахме дълго време в разговори за книги, филми и съвети.

Случеше ли се да си навехна ръка или някой да има друг здравословен проблем винаги се намираше кой да изкара колата си на момента и да помогне.

Толкова добре се познавахме, че знаех дори имената на всичките им кучета и котки чак до края на двете улици…

Днес живеем в блок. Поводът да се запознаем често е забележка за неизхвърлен боклук, теч в някой от апартаментите или друг проблем. Не си ходим на гости. Децата ни не се познават. Кучетата ни се лаят. Влизаме през една и съща входна врата.Ползваме един асансьор. Вървим по едни и същи стълби. Не ни делят дворове, а само тънки стени, а сякаш трябва да изминем километри, за да си кажем „Здравей! Как си? Имаш ли нужда от нещо, защото аз винаги съм отсреща.“

P.S: До следващия път, когато ще ви разкажа друго от детството ми. А междувременно предизвиквам съседите ми от „Колонката на…“ да споделят спомен от тяхното.

Пишете на Светла Иванова на edna@netinfo.bg.

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Оферти