Сезонът на филмовите наградите е в разгара си и „Кралицата на Шотландия“ събира на големия екран две от номинираните актриси в категорията за главна женска роля от миналата година и то в проект по реален исторически сюжет. Това изречение е напълно достатъчен повод човек да си помисли, че филмът ще е голям критически хит и в момента ще претендира за редица престижни отличия.
Но това не е така. Лентата е номинирана за „Оскар“ единствено в категориите за грим и костюми, а критическите отзиви от медиите отвъд океана са откровено половинчати. В много подобни случаи съм се разграничавал от тях, но за съжаление и моето мнение за филма до голяма степен е такова. „Кралицата на Шотландия“ има повече положителни, отколкото отрицателни страни, но вторите твърде много пречат лентата да се препоръча категорично.
На първо място, филмът може да се похвали с почти пълна историческа достоверност. Лентата се придържа стриктно към реалните събития, на които е базиран сюжетът, но същевременно съдържа чернокожи актьори в ролите на английски и шотландски придворни благородници, което е меко казано абсурдно от историческа гледна точка.
Въпросните изпълнители изпълняват ролите си напълно компетентно и по никакъв начин не носят лична вина за начина, по който унищожават иначе валидните претенции на филма за автентичност.
„Кралицата на Шотландия“ просто е поредният проект с лош кастинг в името на крещящата нужда от излишна политическа коректност в американската киноиндустрия.
Рейтингът на лентата позволява гледането от зрители до 12-годишна възраст – иначе казано, във филма няма почти никаква кръв, въпреки наличието на няколко батални сцени и екзекуции, а сексуалните сцени са изобразени с модерен привкус, напълно нехарактерен за епохата.
Затова и оценката на The Telegraph за филма – че е „историческо порно за Инстаграм поколението“ – не звучи необоснована.
В старанието си да се придържа към реалните исторически събития, сценарият на свой ред препуска и не поставя необходимия акцент върху много драматични сцени, които в други филми от този жанр биха носили повече тежест и въздействие. Режисьорката Джоузи Рурк просто не упражнява достатъчно контрол върху сюжетното темпо. Самата кулминация – дългоочакваната среща на кралиците Елизабет и Мери Стюарт – идва сякаш от нищото.
Първата половина от лентата е фокусирана върху тяхната комуникация, след което съспенсът и очакването просто спират да градират. Елизабет изчезва от екрана, за да се появи отново ненадейно за въпросната среща. Ако Рурк е търсила ефекта от напрегнатата първа екранна среща на двама главни герои в стила на Ал Пачино и Робърт Де Ниро в „Жега“, то определено трябва да изгледа филма на Майкъл Ман още няколко пъти. Но с това до голяма степен се изчерпват и критиките ми към нейната режисура.
На визуално равнище филмът е съвършено издържан. Там, където на действието подобават панорамни кадри, с които да се подчертае мащаба на действието и на Британската империя, те са налице и се запечатват лесно в зрителското съзнание. Но в интериорните сцени Рурк поставя акцента на обратния полюс и го прави напълно основателно. Тя в нито един момент не забравя, че Викторианската епоха е няколко века след сюжета на нейния филм и съответно осветява оскъдно сцените в заседателни зали и коридори, които така или иначе са арена единствено на интриги.
Други режисьори, не дотам заинтересовани от достоверността на своите филми, също биха направили сцените в дворците излишно пищни и грандиозни. Но костюмите в „Кралицата на Шотландия“ са далеч от огромните рокли, с които обикновено асоциираме продукциите на британска историческа тематика. В този смисъл двете номинации за „Оскар“ на лентата са напълно оправдани.
Това ни довежда и до най-силния коз на филма – актьорският състав. В главната роля Сърша Ронан завладява екрана със самоувереност, страст и категоричност. Младата актриса прави ролята на Мери Стюарт своя и заковава всички емоционални нюанси на своята героиня с прецизност и без излишно преиграване.
Но вероятно най-интересното от всички актьорски представяния в лентата е това на Марго Роби в ролята на легендарната кралица Елизабет. Героинята е изигравана на големия екран десетки пъти в миналото и в почти всички случаи е илюстрирана като антиемоционален, студенокръвен политик, предан единствено на властта.
Роби получава възможността да изследва корените на този тъй популярен образ и се възползва в пълна степен. С деликатни маниери и мимики актрисата успешно изобразява кратките и силно въздействащи моменти на емоционално пропукване у Елизабет, за да я доведе в крайна сметка до познатия ѝ облик на безстрастна, ампутирана от чувства жена, срасната с трона и кралската институция.
За ролята Роби и екипът от гримьори на лентата до голяма степен тушират и изкривяват съвършените черти на прелестната актриса, включително чрез употребата на фалшив нос и петна по лицето. За звезда от калибъра на Роби, при това с разпознаваемия ѝ външен вид, това само по себе си е артистичен риск, но тя го приема и изживява ролята си в пълна степен без никаква суета.
Тя, Марго - една невероятна жена и актриса
В поддържащия състав личат имена като Джо Алуин, поредната нещастна душа, която споделя живота на поп певицата Тейлър Суифт и вероятно ще бъде вдъхновение за следващия ѝ албум с песни за раздяла и разбити сърца, и Дейвид Тенант.
Но над тях със сигурност изпъква Гай Пиърс, който тихо и кротко продължава да впечатлява света с поддържащи роли в Холивуд вече 20 години. Австралиецът играе Уилям Сесил, първият съветник на кралица Елизабет и своеобразният кардинал Ришельо в нейния двор. Авторитетен, мъдър и безскрупулен, той командва зрителското внимание във всяка своя минута на екрана, а сцените му със самата Елизабет са сред най-добре изиграните във филма.
В крайна сметка мога само да заключа, че „Кралицата на Шотландия“ си струва гледането заради интересния исторически предмет на сюжета си, но не може да се сравнява с подобни жанрови продукции, които в минали години са били номинирани за „Оскар“ в категорията за най-добър филм. Също като главната героиня, лентата се ползва с добронамереност и големи амбиции, които до голяма степен оправдават крайния провал.
