Стефания Колева
Живеем сега и си имаме изисквания за това как да живеем сега. Ние сме съвременни жени!
И не ни е по-лесно отпреди 100 години. По-трудно ни е отпреди 100 години. Техниката и комуникациите са в грандиозен стадий и ще растат още, но това не е е единствено в наш плюс. Често е в наш минус.
Предизвикателствата са хиляди и трябва да намерим верния избор, а след това и да го преследваме.
Кое е по-добро – краката ни да са дълги до сливиците, да имаме относително приятен за околните интелект или друго?
Разбира се, за околните е по-приятно да сме с невероятни крака. А и на нас ни е по-приятно, когато сме приятни на околните.
Колкото до интелекта, там нещата са по-сложни. Там трябва четене, писане, смятане... И какво, ако краката не са ти достатъчно атрактивни. Има случаи, когато може една дама да издаяни и на гол интелект. Но повтарям: на гол интелект.
Исках друго да кажа. Най-смислено е вместо да се захващаме за краката си и за книгите, да живеем така, че да искат, не да искат, а направо да се налага да снимат сериал за нас. Сериал, особен и цветен, основан на базата особения ни и цветен живот. Какъв е този живот достоен за сериал? Достоен за около пет сезона по 12 серии. Каква трябва да бъдеш? И не се ли сещаме късно за малкия екран? Има ли още хора, които гледат малкия екран? Май – никога не е късно.
Първо трябва да излъжем за детството си. Няма как да метнем сериалопроизводителите, че сме венецуелки, бразилки, родени в Ню Йорк, вербувани от тайните служби или още от най-невинни години сме отчаяни съпруги. Трябва лъжата, нашата надежда, да е по-реална. Затова ще говоря в първо лице.
1. Като дете случайно намирам карта на съкровище заровено точно зад блока. Това детство може да повлече крак към неизмеримо богатство, връзка с принца на Монако, малък замък до Дюселдорф или околосветско пътешествие с... Ох!
Продължаваме с биографията. И помнете – лъжите са благородни. Чака ме сериал по национална телевизия. Сериал за мен.
2. Добре би било родителите ми да са отвлечени поне един път. Мама се влюбва в похитителя с испански акцент. Татко успява да избяга след дълги перипетии. Тези събития ме изграждат като сложна, но твърда личност в иначе непостоянния пубертет. Пак тези събития довеждат до това да открадна автомобила на класния ми, да отпраша с него за Аризона или Севлиево, където в продължение на почти година да се изхранвам от бизнес с охлюви. Между другото, това е самата истина, но не за мен. Една позната, както и да е...
3. Грехота е и голяма грешка да пропусна първото си разочарование в любовта. Именно - глуповатото ми подхлъзване по министъра на туризма на Венецуела, който след години отново ще се появи в живота ми в друга светлина - отшелник в малка лодка на Карибите.
4. Изкуството и културата – много добър отрасъл за сериал. Аз съм писател, още съм оперна певица, която губи гласа (после го връща), художник съм, на когото изгарят картините при пожар. В пожара за една бройка да изгори и любимото ми куче. Кое да спася – картините или животинката? Аз съм пианист, свиря на покрива на света в Тибет.
5. При удар в главата на благотворителен бал губя паметта си. Не мога да позная роклята си, нито трите ми дъщери близначки. Всъщност едната ми дъщеря е син. Не помня банковите си сметки. Не помня как се готви Кордон бльо. Абе, не знам коя обувка на кой да сложа!
6. Племенницата ми, супер добро и красиво момиче, от лековерие попада в лапите на наркобарон. Нито връзките ми в ООН, нито специалните ми умения успяват да я измъкнат от подлия клан. Налага се да изхарча цялото си огромно състояние, за да върна детето на брат ми. И какво – отново съм бедно момиче (жена) от краен квартал.
7. Лека-полека, в продължение на една серия, точно преди втори реклами, ставам моделиер. Поръчките хвърчат от цял свят. Актьорите на Оскарите са облечени в мои дрехи. Аз съм върхът в модната индустрия и о, зрението ми отслабва, мъжът до мен, тореадор с тънък мустак, заболява от гастрит. Зимата е люта.
8. Тайна.
9. Още по-голяма тайна.
10. Въпрос – защо искам да се снима сериал за мен?
11. Въпросът отпада.
12. Повече съвети няма да давам. Сериалът е за мен, не за друг!
13. Има ли хепи енд? Гледайте и ще разберете!
Ех! Сериал!
Или пък, ей сега, ми хрумва, пълнометражен филм със супер звезди! Пак за моя живот.
Какво е нужно, за да стане факт?
1. Крака до сливиците.
2. Като дете случайно намирам карта на съкровище, заровено точно зад блока.
Реших – искам приличен интелект! Но и това за краката остава!
* * *
Прочетете още от Стефания Колева в Edna.bg:
Как да намалим бръчките и сметките
Не съм спокойна. Имам нужда от чудо!
Само размерът ли има значение?
* * *
Пишете на Стефания Колева на edna@netinfocompany.bg.
Добави ни в предпочитани източници в Google
