Крача си по софийските улици, дъждът плющи върху чадъра ми и си мисля, че ако веднага се направи статистика, това ще е най-плющящият дъжд на Балканския полуостров.

Мисля си как крача, джапам в тия локви, а само няколко метра под тях се крие истински римски град. И той е най-големият на Балканския полуостров.

Неотдавна, при строителни работи, от недрата на столицата изскочи колизеум. И не какъв да е, а с размери колкото на римския. И несъмнено най-голям на Балканския полуостров. Друг е въпросът, че може би и правнуците ни няма да го видят.

И за Константин Велики се сещам. Беше казал: "Сердика е моят Рим". Така ми се иска понякога и аз да го кажа. Засега остава само желание.

Завивам по друга пряка. Гледам разбитите тротоари и се чудя дали точно тук, под мен, не лежи най-голямата на Балканския полуостров Айфелова кула? А там, отсреща, не е ли заровен най-големият на Балканския полуостров стадион "Маракана"? Отсреща, под кривите плочи, дали не се крие Балканският тунел под Ла Манша, ама най-големият на нашия полуостров?

През две преки и малко разкопки, няма ли да блесне Статуята на свободата, Мачу Пикчу, Хеопсовата пирамида, Стоунхендж, Кремъл, Тадж Махал, айсбергът, който потопи Титаник и самия Титаник, островът на музеите в Берлин, историческото шосе 66, долината Цзючжайгоу, костите на Йети, на Годзила майка му и какво ли още не? И какво ли още не най-голямо на Балканския полуостров.

Търпение и всичко ще види бял свят. Ето българският Лувър, най-големият, знаете къде, е налице. Само дето се казва „Квадрат 500”, понеже не са измислили име и са му "лепнали" това от кадастъра.

Когато един ден в центъра на София се намери, не много надълбоко, най-голямата Сикстинска капела, можем да я кръстим "Правоъгълник 300". Или 350.

Представям си след много хилядолетия нашите потомци – деца, играещи в пясъка, които сред купищата найлонови торбички, ще разкопаят "Арена Армеец". И тогава тя, тази древна постройка, ще бъде най-голямата на Балканския полуостров.

Ще дойде и денят, в който и полуостровът ще е най-голям на полуострова.

Ходя си под дъжда и ми се иска да съм археолог или просто да ида ей там с една малка кирка. Ей там, зад ъгъла. И да открия нещо най-голямо на Балканския полуостров. Най-голямо на света.

Хората имат потребност да споделят, да се отличават, да са единствени - това им дава усещане за идентичност.

Така се появяват разказвачите, онези, които къде умело, къде не толкова, подхранват чувството на уникалност.

И когато е налице криза в духовността и морала, това се отчита със синдрома "Най".

Градим самочувствие, породено от събития и значими исторически или културни постижения, където паметта изневерява или просто субективно ги доукрасяваме, защото тя вече не е фактор. Това е новата формула за устойчив идентитет.

Пишете на Стефания Колева на edna@netinfocompany.bg.

Четете още от Стефания Колева ТУК.