Как така никой не се е сетил да измисли точно тази игра. Много ще е актуална по Коледа. Може да се мултиплицира и за Свети Валентин, но там виното винаги е алтернатива, така че не се брои.

Понякога тази игра, без да подозираш, може да те уцели в подходящото настроение. Не съм сигурна колко е точно, но никога не се знае кога ще посочи тъкмо този, който най-много ще ти липсва. Цялата суматоха и шумотевица естествено ще запълнят онези пукнатини, където живее липсата.

Тънка, грацилна, прозрачна, но остра, непреклонна и студена, като снежинка. Която не прилича на никоя друга. Уж безцелно и хаотично си лети и току преди да докосне земята, се стопява под клепача ти. Докато поеме сетен дъх и вече се е превърнала в сълза. Топла, солена, отчаяна, видима и неотстъпчива. Като някой, който ти липсва.

Последният, когото срещна или първия, който загуби. Точно по Коледа не ти се иска да мислиш за липси. Някак душата се настройва за срещи, изобилие, споделеност и щастие. Но пукнатината си седи там, като междублоково пространство, изпълнено от детска глъч, игри на топка и смях, което опустява през лятната ваканция. През зимната, между другото, също. Като плочка, на която някак не й е стигнало мястото, за да поеме следата от жълт тебешир, като последния зимен сняг, който все не достига за плачещия снежен човек, топящ се безмилостно под новородените мартенски лъчи.

Кой ще ти липсва на Коледа? Този, който посрещаш веднъж в годината или онзи, който споделя смеха ти всеки ден. Той съществува ли наистина или сега го измисли само защото не може винаги да е весело, трябва и малко тъга.

Кой ще ти липсва на Коледа? Този, с който чертаехте планове или онзи, с когото осъзна, че нямате бъдеще. Този, с който разопаковахте подаръци в мечтите си още през ноември или онзи, който е тръгнал към теб, но ще стигне до теб през април.

Кой ще ти липсва на Коледа? Този, при когото остави парченце от душата си или онзи, който с любов събра отломките от сърцето ти.

Кой ще ти липсва на Коледа? Този, който живее в теб или онзи, с когото се сбогува в съня си, завинаги?

Влез с Фейсбук профила си и виж в очите на парченцето, което стои до красивата снимка на стената ти. Ти, да, ти си този, който ще ти липсва на Коледа. С всичките рани, драскотини, празнини и изобилия. Нека ти липсва, така поне е сигурно, че ще търсиш покой, откривайки на края на пътя, себе си.

Пишете на Ива Екимова на edna@netinfo.bg.

Още от Ива Екимова:

• Мотивация за начинаещи

• За какво ми е мъж след като си имам консиерж

• Tinder, моя любов! (не по Мураками)

• Жените изглеждат все по-млади, независимо от възрастта, а мъжете стават все по-глупави, избирайки повърхностно

• Световно по футбол: наръчник за оцеляване

• Тайната на спокойствието е разкрита