Тази година след 44 годишно прекъсване Rolling Stones, група с музикална история на възраст 51 години, се завърна към живите си изяви... напълно бeзплатно. Направиха го за феновете си, за тези, които ги обичат и подкрепят в продължение на повече от половин век.

Направиха го заради младите, за да им покажат точно къде се намират еднодневните им напъни да блеснат за миг в небосклона на необятното интернет пространство.

Обещаха да се върнат за още. През цялото това време на противоречива история и на множество погребани колеги, както от същото поколение, така и от по-прясното – Ролинг Стоунс не спряха да работят. За вокалиста им съм чувала, че прекарва часове на ред в залата, бягайки на пътеката, докато пее и това е само част от подготовката му за единствения стойностен миг - този на срещата с публиката на живо.

Публиката на живо, в която има и млади, и стари, и музиканти, и шлосери, и хейтъри, и лаици. Публиката, която оставя в наследство за следващото си поколение тътена от мощния звук на търкалящите се камъни.

Докато Майли Саръс се надцакваше с Шиниъд О`Конър, истинската кралица на поп музиката – Мадона - пусна 17 минутно видео в мрежата, в което няма нито един изпят звук. Ако не броим няколкото тона от детска песничка, която във филмите на ужасите предвещава случването на нещо наистина много неприятно.

17 минути, в които най-ярко се откроява не само присъствието на една съвременна икона, а и изумителното ниво на танцьори, които владеят телата си по забележителен начин. И всичко това подчинено на революцията на любовта и насочено против потъпкването на човешките права. За справка Мадона е на "крехката" възраст от 55 години.

Порното е навсякъде, сексът продава, скандалът купува. Нека не бъркаме обаче ситуацията с боя. За да запазим бон тона, трябва да отбележим напредъка на българската музика - във всяко отношение. В крайна сметка, за да наваксаме изоставането с някакви си 20 години, нали все пак трябва да започнем от някъде.

Има много от новата музика, която не разбирам. Тя пък, от своя страна може да не е измислена за мен. С много от любимата на соца музика съм израснала. Позицията на майка ми, учителка по пиано и контрол на звука в Балкантон ни поставяше в привилегированата листа на първите, които получават плочите на Маргарита Хранова, Васил Найденов, Ритон.

До ден днешен помня дядо ми, мир на праха му, който ме караше отново и отново да му пускам една и съща песен на Катя и Здравко. Бъдещата владетелка на музиката беше още в осмия месец, когато гостувахме със съпруга ми в дома на Георги Христов. Музиката е неделима част от живота ми, но не съжалявам никак за това, че не я превърнах в професия или хоби.

Не приемам, обаче мрънкането. Не приемам и деленето на млади и стари.

Примерите от по-ранните редове на този текст са доказателсто тъкмо за това.

Единствената разделителна линия за таланта са моженето и трудолюбието.

Има такива, които могат да пеят и такива, които не могат. От всякоя възраст, класа пол и занятие!  

Пишете на Ива Екимова на edna@netinfo.bg.

Добави ни в предпочитани източници в Google