Съществува и такава любов, която не умира от липса. Умира от излишък. От това, че е била давана на човек, който няма капацитет да я носи. Не защото е лош. Казано накратко – и да иска, не може да я побере в сърцето си. За беда не всеки може да поеме близост, която е истинска, дълбока и постоянна. Когато го обичаш повече, отколкото той може да понесе, ти не го разбираш веднага. В началото си мислиш, че това е сила. Че даваш повече, защото можеш. Че си там, защото така се обича. И не усещаш как започваш да се местиш. Малко встрани. Малко по-тихо. Малко по-малко себе си.
Тази любов не е никак шумна. Тя не поставя условия. Не тропа с крак. Не иска обяснения. Тя изчаква. Търпи. Премълчава. Казва си, че човекът отсреща просто не умее да показва. Че има нужда от време. Че не всички са еднакви. И докато ти се напасваш, той свиква. Свиква да получава, без да дава. Свиква да бъде център без усилие. Свиква с това, че си там, дори когато не го заслужава. И точно там започва разпадането. В тишината, която показва огромната бездна между твоите и неговите очаквания.
Истината, която така жестоко боли, е следната: не всеки човек може да приема любов. Някои хора се плашат от нея. Отговорността им тежи. Присъствието ги задушава. Истинността ги оголва. И вместо да се изправят, те се отдръпват. Започват да чезнат. Стават по-заети. По-далечни. Не защото не усещат – напротив, усещат прекалено ясно какво не могат да бъдат. Любовта ти им показва границите. И те избират да избягат от тях. Имаше една такава приказка, много вярна: „Това, че някой ти казва, че днес няма време, означава на практика, че няма време за теб. Всичко останало са оправдания. Нищо повече.“
И ти започваш да търсиш причината в себе си. Тя обаче, повярвай ми, не е там. Най-опасният момент идва, когато започнеш да се съмняваш в себе си. В това дали не обичаш „твърде много“. Дали не си прекалено дълбока в чувствата си. Дали не трябва да намалиш темпото. Да бъдеш по-удобна. По-лека. По-малко отдаваща. И точно там любовта се превръща в самоунищожение. Защото не си на грешно място, защото обичаш силно. Озовала си се до човек, който не може да понесе силата ти. Тогава изборът става ясен, макар и труден. Или ще се свиеш, за да се побереш в неговия свят. Или ще си тръгнеш цяла. Любовта не трябва да те чупи, за да останеш. Тя трябва да има място. Ако няма – не си ти проблемът. Проблемът е, че голямото сърце не се побира в малки ръце. Ще говорим за това и друг път.
Прочети още:
- Когато връзката носи лекота
- Не ти вярва, защото ти е вярвала прекалено дълго
- Жената не иска идеален мъж – иска мъж, който не се плаши от истината
