Със сигурност не е нещо, за което нашите родители могат да ни помогнат. Дори и мъдростта на бабите и дядовците ни няма да ни е от полза. Нарича се синдромът "burnout", или умело преведено - синдром на професионалното изчерпване.
Представлява тотално и пълно сдухване, без значение какво правиш, колко си успешен, каква кола караш и колко нечовешки висок е статусът ти в обществото. Просто спираш да се радваш, спираш да се ентусиазираш, дори и да видиш Бен Афлек на ъгъла на "Раковска" и "Гурко" или Салма Хайек в леглото си. Блокираш.
Достигна ни. Дълго време си мислех, че нация, в която всичко се отлага за утре и в която работата "не е заек да избега", е почти невъзможно да "бърнеш аут". Получи се, защото България трайно се е настанила по нормалния път, в който всичко става с усилия, като дори и тогава успехът не е гарантиран, но много по-вероятен. И повечето от нас се вплитат в схватка с живота за повече. За по-добро. Имаме работа, имаме проекти, имаме планове, имаме кредити, имаме срокове, имаме семейства, имаме оферти. И нищо не ни е гарантирано. Само усилията.
Култивираме качества, които ни правят машини. И неестествеността на това състояние на човека го кара да прегаря.
Как се излиза от такъв ступор ?
С обратното на това, което се прави най-често. Ако трябва да използвам шофьорски термин – стоп. И задна. А не, 5-та, 6-та, 7-ма...
Попаднали във водовъртежа да надпреварата, често пъти човек просто продължава. Купува, пътува, консумира. И си мисли, че това ще му донесе щастие, ще му оптимизира живота. Грешно решение. Прави се друго. Работа в полза на обществото. Не се усмихвай.
Щом си професионално успешна мацка, добър служител, мениджър, абе успешна, колкото може да бъде успешен само един страдащ от професионално изхабяване и сдухване, отиди при директорката в някое училище и ѝ кажи: "Имам перфектен английски, по-добър от английския на всичките ви учителки досега. Искам да преподавам за един срок или една година!" Не знам, прецени си.
Това съвсем различно предизвикателство ще бъде интересно за мозъка ти и лека-полека ще те изкара от ступора, в който си заседнала. И ще бъдеш полезна. И най-важното – бидейки непрофесионален учител, най-вероятно учениците ще те обожават. Ще спреш да се чувстваш като мишка, която върти колело.
Същото се отнася, ако си компютърен специалист, или журналист, или каквото и да работиш. Няма значение. Изходът от прегарянето е драстична и неконвенционална промяна в професионалната ти активност. Не в живота ти. Иди в музей и стани доброволец, попитай с какво може да си полезна. Бъди настоятелна, защото хората не са свикнали някой да отиде при тях и да предложи услугите си. Колкото по-непретенциозен е ангажиментът, толкова по-добре.
Мой приятел създаде една от първите компютърни фирми в България, стана много голям, падна в лапите на професионалното прегаряне и се възстанови, участвайки във възстановяването на музейни експонати в музея на авиацията в Пловдив. Видях се с него там и той ми каза: "Най-накрая си мисля, че правя нещо смислено."
Имам една Вяра, която работеше в юридическия отдел на Европейската комисия и рядко се прибираше в България. И тя превъртя. Ама брутално. Толкова, че дори я дразнеха собствените ѝ деца. Повече от обичайното. Взе си година отпуск. Върна се в България и започна да превежда и адаптира европейските закони за държавата. Про боно. Започна да консултира и фирми в европейските регулации. Направи и блог.
Накъде бия? Просто премести фокуса от това, което правиш, към нещо друго. Ама да е активност. Ако променяш или разширяваш материалните си придобивки, няма да се оправиш. Стани учител, запиши курс по нещо, което винаги си обичала, използвай това, което можеш, не за да се доказваш или да се надпреварваш, а за да го споделиш, да го дадеш.
Фокусирай се в нещо, което не те развива като професионалист, а като личност. Не прави хладен анализ за това, какво ще спечелиш спрямо усилията, които ще вложиш. Така, като те гледам, не си спечелила много с това мислене.
Просто спри. Дори и да е грубо и арогантно. Дори да е по време на среща, на която ти обясняват как трябва да продължите да препускате, защото се очаква бизнесът ви да се постигне 1,4% ръст за третото тримесечие... Уау! Ти да не си намерена на улицата!?
И нека те помним с това, което е останало след теб, вместо с това, което е останало от теб.
И най-вероятно ще възкръснеш, вместо да изгориш.
Пишете на Симеон Колев на edna@netinfo.bg.
