Ива Екимова
Ще дойде, не може да не дойде. Имаме уговорка, разбрали сме се. Няма как нещо да се промени.
Нали всичко е планирано. Чисто е. Подредено.
Домашната пекарна мързеливо отброява 49 минути до хрупкавата коричка на хляба с аромат на брашно от лимец в компанията на тиквени семки и овесени ядки. Съвършенството на мига тревожно приближава минутите, които отегчено водят до закъснението. Липсата, отчаянието, гневът, надежда и ярост се прегръщат безпощадно, докато сърцето се качва в слепоочията, а прошката отстъпва смирено пред омразата. Цигара, две. Време за обяд. Такъв няма. Обядът е любов, а любовта е просната някъде в дъжда смирена и самотна, заета с нещо друго. Различно от споделянето на миг нежност, страст и надежда.
Циферблатът се стича под напора на сълзите мустакатият художник тъжно откача стрелките и ги поставя върху горещия пясък на светлосиния небосклон.
Вали бясно, а Вселената рязко сменя ритъма на капките, които се стичат по прозорците в пролетния ден.
Мигът си отива, а историята не помни връщане назад. Облаците, арестували слънцето все пак му позволяват да пропусне разноцветните струи на дъгата.
Истината е, че валят цветове.
Не съществува завърнал се миг, но предстоят много хубави моменти. Защото всичко, което се случва е тук, за да изиграе своята решаваща роля. Ролята на Жокера. Жокерът, който сваля маските. Маските на заблуда, неувереност, суета и лъжа.
Когато един момент е пропуснат, той освобождава мястото на друг. По-добър, вдъхновяващ и истински. Да го пропуснем с финес е зрялост, която само мъдрецът може да си позволи. За това да кажем сбогом на отминалия момент и да позволим на красивите слънчеви лъчи да огреят живота на новия миг. Да посрещнем секундите и стрелките, които се връщат на мястото си точно когато сърцебиенето отчита красотата на споделеното щастие, нежните усмивки и бъдещите спомени.
Често изтезаваме душите си със съжалението на пропуснатите мигове. Безсмислено деяние, което нанася щети върху крехката повърхност на вярата. Ненужно страдание, което води до отчаяние. Отишлият си момент просто освобождава пространство за прелестните изживявания, които ни очакват, за да им се насладим със сетива, изпълнени с наслада и радост.
Това е. Всичко останало оставя рани и горчивина, които изгарят надеждата на кладата на излишна жертвоготовност.
Хайде, няма нужда. Най-важното е в сърцето.
Прочетете още от Колонката на Ива Екимова в Edna.bg:
Скъпи, запознай се със съвършената жена
Възможно ли е приятелството между мъж и жена?
Секс, четири жени и един щур уикенд
Пишете на Ива Екимова на edna@netinfo.bg.
