Ако не харесваш Facebook, няма по-подходящ момент да се усмихнеш широко на събитията от последните седмици.

Аз харесвам Фейса, но нямам профил там.

Повечето хора, които познавам, имат профили там, но не харесват Facebook.

Няма значение, дали го харесваш или не, защото на самия Фейсбук не му пука за теб. За него ти си data, единици и нули, част от database и нищо повече.

Но понеже това е глобална социална медия и платформа без абсолютно никаква конкуренция нека обобщим, какво всъщност е Facebook. И какво не е.

На изслушването пред конгресмени неговият създател Марк Зукърбърг беше попитан дали Фейсбук ни следи. Той каза, че не е така. Но е така. Което означава, че Марк или не знае какви са възможностите на компанията му, или просто не е казал истината.

Фейсбук те „следи“, защото е създаден да те държи максимално дълго време онлайн.

За да може това да е възможно трябва да ти създава непрекъснат интерес, а за да е възможно това, трябва да познава интересите ти много добре.

Без да навлизам в техническите детайли на кода на програмата, Facebook те познава много добре.

По-добре от приятелите ти, близките ти, гаджето ти. По-добре от самата теб.

Другият начин Facebook да те държи ангажирана е като ти праща „шокиращи“ новини и всякаква информация, за която да се закачиш. Не го прави от лошотия. Просто той печели от твоето присъствие. Но ти трябва да го знаеш.

И да приемеш, че щом Facebooк знае всичко за теб, значи потенциално може и друг да го знае. Като хакне Фейса, като купи информация от Фейса, или по друг начин. Това може (и най-вероятно няма никога) да има пряка опасност за теб, но те прави уязвима. И зависима.

Има неща, които са укорими, но няма нищо укоримо в това да си мислим за укорими неща.

Фейсбук знае мислите ти. Значи тези мисли могат да ги знаят и други – колега, шеф, семейство. И тогава оставаме тълкуването на нашите мисли на някой друг. Не е гот.

Има един мит и той е, че Facebook събира хората. Това не само, че не е вярно, но е и опасно.

Можеш да виждаш, че имаш 800 или 8000 приятели, но в края на краищата там няма никой. Има само единици и нули.

Освен това фейсбук-приятелството започва да влияе и променя дефиницията и очакванията от истинското приятелство. А истинското приятелство означава много повече от одобрен friend request.

Facebook прави хората тъжни. Факт. Скоростта, с която получаваш снимки, информации, новини и всякакви коментари те изнервя подсъзнателно, заради това, че не можеш да й насмогнеш и вечно живееш с идеята, че си пропуснала нещо.

Опитваш се да компенсираш това с непрекъсната свързаност, което още повече те тормози, заради непрекъснатите звуци и сигнали, които ти издава таблетът, компютърът или смартфонът.

И ако се абстрахираме от всичко това, заради титаничното ти дзен спокойствие, идва ред на това, което наистина виждаш. Крайно усмихнати и проспериращи хора, част от които познаваш и знаеш, че са всъщност пълни дупки, но във Фейса не изглеждат така.

И подсъзнателно се опитваш да покажеш на света, че ти също имаш разни важни, съществени неща, които да покажеш, живот, с който да се похвалиш.

И започваш да снимаш и постваш – мъж, жена, места, кола, деца, абе изваждаш, каквато артилерия имаш за да покажеш на света  (и/или на себе си), че съществуваш.

Това са много големи усилия, скъпа. И понеже не ги приемаш като усилия, а като „забавление“, сама не се усещаш как ставаш по-тъжна, по-напрегната и по-зависима.

Ако знаеш всичко това и ако си съгласна с всичко това, значи всичко е ОК. Сега ти остава да отговориш за себе си, ОК ли си, ако това ОК е ОК за теб. И ОК ли е това ОК. И ако пак си ОК, значи наистина всичко е ОК.

Вижте още от Симо Колев:

• Какво да направиш, когато той си тръгне?
• Има нещо сбъркано в отношението ни към децата. Не мислиш ли?
• Можем ли да обичаме вечно
• Ако всички давахме от себе си 1 процент повече...
• И това минава, скъпа...
• Драмата на перфектния мъж!