Хайде да избягаме, където никой няма да ни види и да ни завиди...

двойка любов лято
Снимка: Istock

Маргарита Петкова

Хайде, вика, да избягаме! Просто си вървим по едни малки централни улички, където не се разминаваме като на манифестация с народонаселението, защото то не знае нито откъде почват, нито накъде водят, настрана, че липсват лъскави витрини. Те са си нашите улички. С тесните тротоари, поизядената настилка, разкривените бордюри. Хем си в центъра, хем ти е уютно. Можем да се държим за ръце и да се прегръщаме. Никой няма да ни види. И никой няма да ни завиди.

Не сме анонимни, просто не обичаме навалицата, имаме я достатъчно в отделните си битиета. В общото – не я щем. Добре си ни е заедно, като в орехова ядка. Ми да избягаме, викам, не питам къде, защото това да се определят дестинациите, си е мъжка работа, пък ако не оставиш един мъж мъжката работа да си върши, за какво му е жена до него. Мъжът трябва пред жена да се доказва, а не тя да му определя наклона и да му поставя организацията. Старомодно ви ли звучи? Хич не е.

двойка любов лято
Снимка: Istock

В този свят на преобладаващи мъжки момичета, дето се бият в гърдите как с всичко се справят сами, на мен не ми е комфортно. Не че не се справям сама – перфектно си се правям, за всичко мога и намирам решение и възможност, умът ми е на мястото си и щрака на всякаква предавка, ако нещо не зная, знам къде да намеря необходимата информация, забивам пирони без да си пречукам пръстите, отпушвам канали с развиване на сифона, мога да уплътня тръба с калчища, та да спра някой теч, гумичките за чешмата са факирска работа, бушони мога да сменям със затворени очи, точно както мога да разглобя и сглобя калашник за 15 секунди. (Това последното е заучено положение още от времето, когато ходехме на военно обучение, а аз съм паметлива.)

Е, доменна пещ не мога ни да пусна в действие, ни да спра, ама с изгорял реотан на фурната вкъщи се справям. Обаче тези работи, ако и да съм ги усвоила, са си мъжки. И не са моя работа, освен ако ми се наложи. Нали разбирате тънката разлика, която е широка колкото гранична бразда. И също като граничната бразда не е редно да се преминава. Ако не е крайно наложително.

двойка любов лято
Снимка: Istock

И тогава пак не се окряква пространството с биене в гърдите "леле каква съм силна и независима". Щом те влече – крякай си, мен специално не ме влече. Не съм алфа-мъжкар, алфа-жена съм. И уважавам мъжа до себе си. Доверявам му се. Иначе за какво да съм с него – да му слушам мрънканията и да му събирам чорапите по пода? Да, бе!

Като иска да избягаме някъде, аз го следвам. И очаровано се качвам с него в някакъв влак, слизам още по-очаровано на някаква гара, пия бира в някакво кръчме и ям кебапче на клечка, прегръщам букета от полски цветя, сякаш е аранжиран от градинаря на английската кралица, а на връщане в прашния пътнически влак, в купето с липсващо осветление, промърморвам сякаш току-що съм се сетила „Нали преди да се приберем, ще минем покрай нас да ми смениш крушката в хола, че е изгоряла…“ Не се бяга от светлината, я!

Още от Маргарита Петкова:

Хороскоп за деня

Магическата топка
Попитай Магическата топка
Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня

Авторите

Оферти