Ефектът Нургюл или пътят на майстора

18.09.2023 13:10

Ефектът от новината, че Нургюл Салимова стана Вицешампион на световната купа по шахмат за 2023 вече поотшумя. Но надявам се, че във всеки е останало някакво ехо. Както обикновено, емоциите бяха смесени – имаше и гордост, възхита, имаше и упреци към това, че никой не ѝ е помогнал, че е в Баку сама. Нормални са тези смесени чувства.

Единственото, което препубликувах на моята стена беше един от най-масово споделяните постове: „Нургюл сама в Баку. Съвсем сама. Сред претендентките, съпровождани от треньор, анализатори, психолози. Защо така?“. Прескочих обвиненията към държавата, федерации и който и да е. Оставих се на усещането. И единственото, което написах беше: „Все по-рядко реввам спонтанно. Случи се. Красотата да се самосъздадеш“.

Още от Авторите

Това остана като ехо у мен – красотата да се самосъздадеш. Всичко, което прочетох след това, особено едно интервю с нея от преди 4 години на Фондация „Енчо Керязов“ само потвърди първоначалното ми чувство. Както стана ясно, никой, извън пряко ангажираните с нейния живот и занимания, не е знаел за нея, защото не е имало какво толкова да се знае.

Още като ученичка си е давала само един почивен ден в седмицата, но и той не е минавал без шах – пак е разглеждала партии или е решавала тактики. „След училище веднага започвам да тренирам, понякога нямам време да хапна даже. Свършвам към девет“. Видях и бебешката ѝ снимка пред шахматната дъска. Каквато ѝ публикация за нея да ми попадаше пред погледа – това, че нейният ЕЛО коефициент е 2416 точки, това че е с най-високата степен „гросмайстор за мъже“, все се сещах за сериала „Дамски гамбит“ и си представях, че по някакъв неин начин сигурно също е виждала нощно време шахматните фигури да се движат по тавана.

Може би защото са изключения, или защото коефициентът им на интелигентност е в пъти над стандартния, сме свикнали да ги наричаме „гениални“ и често смятаме, че точно затова могат да бъдат толкова дисциплинирани и посветени.

Истината е, че въобще не е задължително пътят на майстора да е в комплект с толкова висок коефициент на интелигентност. Нито е задължително такъв човек някога да стане публична личност. „Красотата да се самосъздадеш“ не е привилегия само на гениалните умове. Винаги ме е вълнувала. Вярвам, че това е пътят на майстора. В каквото и да е. И отличителната му характеристика е, че е тих път.

Сигурна съм, че всеки е срещал такива хора. Нещо повече – сигурна съм, че всеки познава изживяването на подобно посвещение и отдаденост по себе си. Благоговение пред майсторството ме е изпълвало например, когато попаднах в Клуба по железопътен моделизъм. Няма никакво значение дали човек се занимава с изкуство, със спорт, с нещо инженерно или математическо. Няма никакво значение дали някой те знае, дали си финансиран или не. Първото нещо, което ти е в главата, когато станеш сутрин или те вълнува и преди да заспиш, не те пита подкрепя ли те някой отвън. То, самото призвание е енергията, която те подкрепя и организира всичко така че да му се посветиш. Възможо е дори да не е нищо значимо по никакви човешки критерии, но ако го усещаш като „пътя на сърцето“, това е то. И срещата с такива хора винаги е вдъхновяваща.

Това е „Ефектът Нургюл“. Има ги тези хора. Най-често без да са заобиколени от треньори, аналазатори и психолози. Мен, ако ме питате, те само нагнетяват обстановката и истинският майстор интуитивно избира присъствието им да е сведено до минимум. Най-много един треньор, учител, ментор. Това е напълно достатъчно. Въпреки че животът извън тяхната отдаденост жужи и шуми от най-разнообразни полюсни страсти, те нямат силата да ги разсеят повече, отколкото разсейва филмов сериал, например.

Когато същността на Нургюл докосна дълбините в мен, се размечтах отново. За свят, в който пътят на майсторите не е чак толкова голямо изключение. Може би тогава къщите и сградите ни щяха да са здрави, стабилни и красиви, сякаш са правени от брациговските майстори. Може би язовирните стени нямаше да са напукани. Може би отдадената акушерка, която е мечтала да работи точно това, нямаше да напусне работата си. Може би...

Говорим си за...

Защото майсторството те възпитава в етика и морал. Не можеш да излъжеш шахматната дъска, майсторът-кулинар не може да излъже небцето си, няма как да се случи да шикалкавиш по пътя на майсторството, защото няма да ти се получи. И самият този навик сам по себе си пренася честността, морала и етиката върху всичко останало в живота ти. Затова си мисля, че ако някога се случи по-високият процент от човечеството да е посветено на своето индивидуално призвание и талант, току-виж сме забравили какво беше, когато не следвахме пътя на майстора в себе си, а предимно шума на отраженията отвън.

Дали ще бъда на този свят, не знам, но съм убедена, че ще се случи някой ден. Защото хората като Нургюл Салимова вдъхновяват. Когато ми е трудно в новите неща, които уча, за да имам препитание, което да зависи предимно от моето майсторство, се сещам за това сияйно момиче и продължавам.

Това, което нарекох „Ефектът Нургюл“ е по-скоро за всички тези хора – отдадените, посветените на своето майсторство. Каквото и да е то. Нургюл Салимова им даде нова надежда.

Прочетох, че името на Нургюл означава „сияйна роза“. Благодаря за сиянието!

Прочети още от Михаела Петрова: