В актьорската професия често се прави разграничение между филмови звезди и добри актьори. Снобски настроените критици говорят с пренебрежение и високомерие за първите, а масовата аудитория на свой ред рядко помни имената на вторите в своето обожание към знаменитостите. За щастие, от правилото има и изключения – Джейк Джиленхол е едно от тях.
Кариерата му започва на възраст от едва 11 години, през 1991-ва, и продължава да се развива и до днес. Във филмографията му се редуват роли в касови студийни проекти и такива в не по-малко интригуващи независими продукции, за да стигне актьорът до днес, когато е една от звездите в най-очаквания филм в света това лято, „Спайдър-Мен: Далече от дома“.
Именно по този начин Джиленхол е изградил безкрайно трудната за постигане репутация на харизматична филмова звезда с всепризнати, достойни за уважение актьорски способности. Но това не означава, че и до днес някой в България или в Съединените щати произнася името му правилно:
Аз самият дълго време изписвах името му в различни статии като „Гиленхол“ с надеждата да разпространя именно този начин на произношение и изписване, но през 2019 година се признавам за победен, тъй като повечето хора и търсачки в Интернет са несигурни за кой човек говоря, когато напиша „Джейк Гиленхол“. Но не американизираното име на актьора е важното, а изключителните темпове, с които развива кариерата си.
Искате по-директен пример ли? В началото на 2012 година бях ентусиазиран първокурсник в университета, който правеше първите си плахи стъпки в професионалното писане за кино в масови медии. Реших да напиша материал за любимия актьор на симпатична моя колежка – Джейк Джиленхол – с надеждата да спечеля благоразположението ѝ.
Още тогава статията ми надхвърли четири страници и половина, а оттогава насам Джиленхол е бил номиниран веднъж за „Златен глобус“ и два пъти – за „БАФТА“, изкачил е Еверест, за да се подготви за роля, и е работил с режисьори от калибъра на Том Форд, Дени Вилньов, Дейвид О. Ръсел и Антоан Фукуа. Сами разбирате как е категорично невъзможно да напиша подробен журналистически материал за всяка една от страхотните роли в кариерата му поотделно.
Джиленхол е хамелеон. Още преди да навърши възрастта от 21 години, на която американците официално достигат пълнолетие, актьорът вече има зад гърба си две коренно различни главни роли в култови проекти като биографичната драма „Октомврийско небе“ и научната фантастика „Дони Дарко“.
В началото на новия век Джиленхол вече показва таланта си да редува роли в касови холивудски блокбъстъри като „След утрешния ден“ с участия в драми като „Доказателство“ и черни комедии като „Доброто момиче“. През 2005 година идва един от безспорно най-бляскавите моменти от професионалния му път с единствената му дотук номинация за „Оскар“.
Тя е за поддържащата му роля в модерната класика „Планината Броукбек“, където Джиленхол работи с режисьора Анг Лий и Хийт Леджър. Лентата и до днес се смята за един от най-големите пропуски на американската Академия, що се отнася до награждаването на най-добър филм за годината.
Джиленхол трогва с експресивното си, емоционално превъплъщение, с което изпъква още повече на фона на стоическото, по-сдържано представяне на Леджър в главната роля. Двамата получават и масови похвали за проявената дързост да снимат експлицитни любовни сцени в широко разпространен американски филм много преди борбата за права на хомосексуалистите да стане толкова актуален и крайно политизиран въпрос, какъвто е в момента.
Но през текущото десетилетие Джиленхол наистина натисва педала на газта на прогреса на своята кариера, повишавайки броя филми, в който се снима, и средното им ниво на художествено качество. След като вече се е доказал в жанрово разнообразни проекти, актьорът експериментира с все повече и повече дръзки начинания като психологическия хорър на Дени Вилньов „Враг“, в който Джиленхол играе близнаци, и трилъра „Лешояда“ на Дан Гилрой.
Не по-малко предизвикателна е ролята му в „Хищници в мрака“ на Том Форд, където актьорът играе писател и собствената му фикционализирана версия в романа, който се опитва да си представи и да довърши. В „По-силни“ на Дейвид Гордън Грийн пък Джиленхол играе жертва на терористичен атентат, която трябва да привикне към живота като инвалид.
Това ни довежда и до 2019 година, която е поредната съвършена илюстрация на способността на Джиленхол да балансира магнетичен звезден имидж с реални артистични предизвикателства. В началото на годината актьорът вече впечатли с главната си роля в сатиричния хорър Velvet Buzzsaw на Дан Гилрой, продуциран и разпространен от Netflix, в който художествената критика е подложена на безпощадна ирония.
Но лятото е сезонът на блокбъстърите и Джиленхол играе ключова роля в един от най-големите през този сезон – „Спайдър-Мен: Далече от дома“. Персонажът му Куентин Бек е представен във всички рекламни материали за лентата дотук като приятел и ментор на главния герой, изигран от Том Холанд, но всеки комиксов фен като моя милост ще ви каже, че Бек е прикрит злодей с псевдонима Мистерио и със сигурност ще бъде обект на интригуващ обрат в сюжета.
Отзивите за дългоочаквания касов проект дотук са строго позитивни, със специални похвали за екранната химия между двамата централни изпълнители. По всичко личи, че „Спайдър-Мен: Далече от дома“ ще е поредният връх в кариерата на Джейк Джиленхол, но спокойно можем да се обзаложим, че няма и да е последният.
