Днес не те обичам...

двойка любов
Снимка: Istock

Михаела Петрова

Чух го за първи път, когато бях тийнейджър. Имахме съученици, които бяха най-сериозните гаджета от цялата ни компания. Всички други не можеха да решат за дълго с кого искат „да ходят“. Така го наричахме тогава – „да ходиш с някого“. Имаше само една двойка, която беше нещо като еталон. Бяха неразделни. В градинката до училището, където се събирахме, тези двамата често се отделяха на някоя съседна пейка. Говореха си с часове, целуваха се, смееха се. Понякога си говореха тъжни неща, защото единият плачеше, а другият го успокояваше. Или изглеждаха много сериозни и вглъбени – сякаш животът им зависи от това, което в момента си казват.

Един такъв ден, в който бяха напрегнати и умислени, а общата им аура излъчваше посланието: „Не се приближавай. Взривоопасно“, вятърът довя до пейката, на която ние, другите, кротко играехме белот, неговата реплика: „Знам, че не ме обичаш вече“. Тя замълча, ние се напрегнахме и застинахме на „без коз“. Нашата представа за любовта-еталон се пръсна на малки парченца по асфалта. Тя отговори: „Днес не те обичам“. Някой каза: „Всичко коз“.

двойка любов
Снимка: Istock

Тази някогашна тийнейджърка най-вероятно няма представа колко мъдро е постъпила като е отговорило максимално честно как се чувства в този конкретен момент. Над думата „днес“ не тегне обречеността на свършения факт, какъвто е случаят с думичката „вече“. За протокола, от този момент насетне, те не бяха толкова неразделни, но и не спряха да се появяват заедно. Само дето вече не висяха дълго на съседните пейки, а по-често бяха част от общата компания.

Години по-късно, когато изживявах нюансите на любовта чрез моите сериозни връзки, често се сещах за това нейно „днес не те обичам“. И то ме правеше по-толерантна и не толкова мигновено осъждаща всичко, което не ми харесва, наранява или просто ме дразни до степен, в която грам любов не чувствам. Други смесени чувства, свързани с дълг, отговорност, спокойният комфорт на навика – да, но не и любов.

двойка любов
Снимка: Istock

Научих колко освобождаваща е силата на това да си го признаеш. На първо място пред себе си. Всякакви очаквания към другия, мигновено се разплитат. А това дава и на теб, и на него – глътка въздух. Правото да бъде какъвто си е, независимо какви филми са прожектирали върху него нашите влюбени очи.

Забавното е, че не моментите на обичането, а именно онези на „необичането“ ме освобождаваха от желанието да контролирам връзката ни – да я поставям в стандартите на общоприетото; да изисквам от човека до мен да прави неща или да се държи по някакъв начин само защото „така е редно“ след като сме двойка; да побеснявам, че не се сеща сам да свърши онази домакинска работа, която и аз мразя; да изумявам, че пита какво има за вечеря при положение, че прекрасно знае, че нито сме пазарували, нито сме го обсъждали.

двойка любов
Снимка: Istock

Освобождавало ме е и от самовнушението, че аз от своя страна трябва да отговарям на някакви очаквания и стандарти. И опит да се напъхвам в тях като се държа по някакъв конкретен ролеви начин или проявя самоиницатива да сготвя мусака. Разбира се, това обикновено е поставяло сигурността на взаимоотношенията на нестабилна основа. Но колкото и пъти да ми се е искало да приема обществения договор за това какво те определя като свързан с някого, толкова пъти някое е мое „днес“ е нямало никакво желание да играе дълго тази игра. Точно като в онзи лаф: „Исках, ама нямах желание“.

Да, много връзки са се разпаднали от тази неяснота и нестабилност на типичните роли на мъжа и жената в нея. Но другата истина е, че една от най-дългите сред тях просъществува, защото той, макар и с пълното съзнание, че не е обичан от мен постоянно, се чувстваше напълно приет. Дори понякога го предпочиташе, твърдеше, че тогава съм по-страстна. Вероятно усещането за страст се е дължало на факта, че каквото и да направим под завивките, не ме е интересувало как ще го приеме. А дали аз изпитвам радост от това.

двойка любов
Снимка: Istock

Имахме и „me time” – време да останем на саме със себе си. Обявявахме го официално, особено когато нещо ни напънеше да водим онези тежки разговори между двойките, при които и двамата изглеждат както съучениците ми от пейката през онзи ден. Сериозни, напрегнати, взривоопасни. Когато в стомахът започва да се оформя топка, а гърлото започва да стяга и леко да ти се повдига. Случвало се е на средата на подобен разговор, някой от нас да каже: Me time. Това се уважаваше.

Започнах да забелязвам, че когато съм неуверена, несигурна и тревожна имам нужда от него. Но не за да ме успокоява, нито заради чистата радост на общуването ни. А точно обратното – за да има на кого да вдигна скандал, да си го изкарам. Да изтърпя унижение, за да потвърдя своята неувереност и да стигна до предела, до който да изкрещя „стига“. Me time. Да му поверя работа или свършване на нещо, което нямам сила и самочувствие да направя. И да знам, че ще се провали. Но да не съм аз тази, която се е провалила. Тоест, за да имам кого да обвинявам. Да кажа: „Знаех си“. Да търся доказателства за любов и лоялност, която аз самата нямам към себе си в този момент. Тогава много ми е бил нужен мъж. За да има върху кого да прожектирам, да имам огледало, в което да се огледам.

двойка любов
Снимка: Istock

С годините го осъзнах. Моментите „Днес не те обичам“ са ми били много нужни, за да се завърна към себе си. Без огледала. Да навлаза там, където най-много ме е страх, да срещна собствените си предразсъдъци, копнежи и дуалност. И да поискам от своята душа състрадание и прошка за тях. Разбрах, че друг човек не може да ти го даде. И да го направи, то би било за малко. Той, тя - който и да е външен, не може да го направи. Само собствената ни душа, избрала да преживее нюансите на земната дуалност има светлината и любовта да го направи – за своя човек.

А колкото до всички други, които преживяването ми на Земята е поставило в ситуация да бъдат свързани с мен чрез онова, което наричаме „обич“ – родители, деца, партньори, приятели... мога да кажа само едно:

Имам нужда да обичам себе си, за да мога да обичам и теб. А докогато това се случи, защото може да отнеме години, бъди пределно доволен от това, че си приет. И имай предвид, че мусаката така и не ми се получава добре.

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Оферти