Да посадиш дърво, под чиято сянка няма да седиш

жена природа
Снимка: iStock

Михаела Петрова

Това е талантът на големите майстори във всяка една област. Дали ще е изкуство, предаване на каквито и да било знания – светски или т.нар. „духовни“, дали ще е най-разпространеното - отглеждане на дете, отдаденият учител има яснота, че за него няма някаква пряка полза от това. Но ще има достатъчно подготвени хора за достоен живот след него. Такъв е принципът – да посадиш дърво, под чиято сянка няма да седиш.

Живеем обаче във век и навик, в който този принцип е точно наобратно. Неизбежно е някак, заради технологиите, които ни свързват. Дори е съвсем нормално всеки, който има знания в някаква област, да иска да ги сподели, да разкаже. Другите да научат, да се възползват. Излизат нови и нови неща във всяка област. И ето ти бум на семинарите, на „несeминарите“, на разнообразните и често много интересни TED лекции, но също така на т.нар. „инфлуенсъри“ с месиански комплекс.

Живеем във време, в което всеки, който решава да посади дърво, иска максимално бързо да седне под неговата сянка. Този водовъртеж от обучаващи-в-нещо-си-другите, буквално ме изхвърли зад борда. Само по една причина – когато видя състезание, сама си се оттеглям. Стигнах до там, че да не искам на никого нищо да казвам. Понякога ми е криво, защото и аз си имам своя месиански комплекс. Иначе нямаше да съм автор на текстовете си, нали така? Но в едно съм сигурна – съвсем осъзнато не искам да участвам в тази дигитално-маркетингова надпревара.

От личен опит познавам нетърпението както на ученика, така и на учителя. И точно защото съм от нетърпеливите, съзнателно не избрах професията на учител някога. Толкова добре си знаех, че ме „хващат нервите“, когато се налага да повтарям едно и също, че доброволно се отказах от курса по педагогика.

Предпочетох много по-бързите обороти и динамика на журналистиката. Научаваш, споделяш директно. Колкото си научил – толкова. Цитираш компетентен източник и си готов. Разбира се, с годините и профилирането започваш да ставаш специалист по отношение на онова, което ти е било най-интересно. Трябва да мине много време, за да се усетиш, че неволно си спазил принципа на търпеливото учене чрез безкрайно повтаряне и разширяване. Съвсем естествено идва моментът, в който си готов да предаваш нататък. Колкото да установиш, че за това е нужно още по-голямо търпение, а ти живееш в свят на бързаци.

От личен опит си научил баналната истина, че да искаш бързи резултати е все едно да  сееш трохи, за да поникне хляб. Вярно, има гълъбчета, които се сюрват в борба за трохичките. Но също така – те кълват всякаква информация. Колкото и патърдия да се вдига в социалните мрежи за разнообразни и важни за всички нас неща, усещането за гълъбарник е неизбежно.

жена природа
Снимка: iStock

За задълбочено знание и професионална отдаденост почти на никого не му остава време. А това дори е надстройката – тя е някъде на четвърто място по важност в общия ни житейски план. Ясно е, че битовизмите и естестествената динамика на нашия свят объркват този ред, но все пак е добре да бъдем търпеливи за първото и най-важното.

Първото, за което ни е нужно голямо търпение, е изграждане на здрава и любяща връзка със самите себе си. Не с личността, а с душата, която сме. Да си даваме време да я усетим като нежно и любящо присъствие сутрин, когато ставаме. Да я вдишаме, когато в динамиката на деня се появят различни притеснения и стрес. Да помълчим в успокояващото ѝ присъствие в паузата между работата и прибирането у дома. Да я поканим да обича заедно с нас тези, с които сме избрали да споделяме дома си. Да ѝ позволим да ни прегърне, преди да потънем в своя сън. Да я допуснем да събере мъдростта от нашите човешки изживявания, дори когато нас ни се струват глупави, тъжни, безмислени, досадни, радостни, вълнуващи или вдъхновяващи. И да помним, да се доверим, че само тя не ни осъжда.

жена природа
Снимка: iStock

Изключително голямо търпение е нужно за това, повярвайте ми. Най-вече защото самите ние сме склонни най-строго да се съдим и дори да се чувстваме недостойни за това тихо и любящо присъствие. А то е единственото сигурно място, където можем да се подслоним без да чакаме дори и миг.

Едва на второ, трето, четвърто и пето място са онези неща, които сме свикнали да чувстваме като сигурност - търпението за изграждане на здрави емоционални връзки с близки и приятели, за отглеждането на децата ни, изграждането ни в призванието, което имаме. Тогава можем да си позволим и лукса да посадим дърво, под чиято сянка няма да седим – умението и търпението да предаваме нататък.

Прочетете още от Михаела Петрова:

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Оферти