Александър Петров
Чудя се, Кирил и Методий, докато са създавали азбуката, жените им дали са ги карали да готвят и да слизат да хвърлят боклука?
В деня на българската просвета и култура и на славянската азбука, реших да ви докажа нещо, което всички и без това добре знаете – колко богат е българският.
Давам пример с една дума в нашия език, която има толкова синоними, колкото звезди има по небето – това е думата „извинявай“ и съм сигурен, че това е единствената дума, която може да се изрази само със звуци и възклицания. Ето няколко начина да изразите съжаление:
- Опа!
- Аййй…
- Ох…
- Аууу…
- Оф…
- Лелее!
- Мале, мале!
- Въй!
- Д***а!
- Упс!
- Айдееее!
- Къде ходиш, бе?! (когато се блъснете в някого и разлеете врялото си кафе върху него)
- Ще чакаш! (това е, когато засечете някого на пътя, осъзнавате, че сте в грешка, но не се поддавате на съвестта си)
- Не е това, което си мислиш! (когато ви хванат в изневяра)
И още, и още… Вярвайте ми, бях забравил, че съществува дума „извинявай“. Това обаче се промени, когато заживях с моята приятелка. Тя толкова много обича да се извинява! И то в най-чиста форма! Извинява ми се всеки ден! Когато вече ми стане неудобно, й казвам
„Айде, спри се, де, стига се извинява!“
А тя ми отвръща:
„Извинявай!“
Ето, онзи ден, например, ми се извини, че е закъсняла с приготвянето на вечерята:
- Айде, де, кога ще е готово? – малко нагло, наистина, я попитах аз.
- Що, да не си гладен?
- Ами, малко, да…
- Миличкият! Извинявай, че трябва да ходя на работа и после да пазарувам сама и не мога да смогна да ти приготвя яденето навреме! А, ти, да вземеш да ми помогнеш малко?
- Не мога. Пиша статия.
- О, извинявай, че те притесних!
Как да не я обичам, като винаги ми влиза в положение!
Вчера, пък, ме помоли да изхвърля боклука. Аз, обаче, точно тогава се бях изпънал на дивана и си дрънках на китарата някаква мелодия. Наложи се да й откажа. За моя изненада, в началото тя подходи нападателно:
- Значи, не си изморен да свириш на китара, но си изморен да изхвърлиш боклука?
- Е, точно, защото съм изморен, свиря легнал… сещай се малко!
- А, да, извинявай!
Тъкмо си мислех, че в по-добра връзка няма как да попадна, когато се случи необратимото:
„Зад всяка мисъл на мъж, че всичко във връзката му е перфектно, стои жена му, която не мисли така!“
Непонятно откъде се зададе чутовен скандал между нас двамата – чудех се как от човек, който досега само ми се е извинявал, приятелката ми се превърна в Сатана, сипеща обвинения по мой адрес – бил съм мързелив, моля ви се, а всичките й извинения до момента се оказа, че били иронични! И, естествено, започна да ми припомня случаи от преди седмици – само съм пишел на тоя лаптоп, само за себе си съм мислел, не съм се поставял в нейното положение, и тя била натоварена…
„Абе, чудя се, Кирил и Методий, докато са създавали азбуката, жените им дали са ги карали да готвят и да ходят да хвърлят боклука?“
- Виж какво, жено, – заплашително се наежих – аз имам много по-важна работа от домакинските ти неща, ти си жена, ти трябва да се занимаваш с тях!
- Ти май нещо сънуваш, а?
- Аз не съм домакиня…
- Сънуваш ти казвам!
- Аз съм писател!
- Сънуваш.
- Аз съм творец, разбери!
- Александре, събуди се, сънуваш, стига го размахва тоя черпак. Ехо!
…
Събудих се силно объркан, но не от съня, а от начина, по който бях изгубил съзнание – с гумени ръкавици, парцал в едната ръка и черпак в другата. Оказа се, че съм припаднал, докато едновременно съм забърсвал котлона и съм бъркал магданоза в супата.
- Какво стана? – попитах аз.
- Ами, не знам, просто каза „Лелеее, забравих да сложа фидето!“ и припадна. Сега по-добре ли си?
- Да, по-добре съм.
- Айде, тогава, довърши супата, аз ще се долакирам и сядаме да вечеряме.
- А, ще можеш ли да довършиш ти супата, че съм замаян? Три манджи сготвих днес…
- Не мога, нямам време.
- А, значи имаш време да си лакираш ноктите, но да ми помогнеш нямаш?
- Ами, нямам, не виждаш ли, че бързам? Само че някои ме бавят с припадъците си.
- Извинявай!
Ако и вие обичате да се извинявате, може да го направите на имейл petrov.edinbg@gmail.com, както и в Инстаграм @alexdimpetrov
Добави ни в предпочитани източници в Google
