Чудя се, Кирил и Методий, докато са създавали азбуката, жените им дали са ги карали да готвят и да слизат да хвърлят боклука?

Чудя се, Кирил и Методий, докато са създавали азбуката, жените им дали са ги карали да готвят и да слизат да хвърлят боклука?
Снимка: iStock

Александър Петров

Чудя се, Кирил и Методий, докато са създавали азбуката, жените им дали са ги карали да готвят и да слизат да хвърлят боклука?

В деня на българската просвета и култура и на славянската азбука, реших да ви докажа нещо, което всички и без това добре знаете – колко богат е българският.

Давам пример с една дума в нашия език, която има толкова синоними, колкото звезди има по небето – това е думата „извинявай“ и съм сигурен, че това е единствената дума, която може да се изрази само със звуци и възклицания. Ето няколко начина да изразите съжаление:

  1. Опа!
  2. Аййй…
  3. Ох…
  4. Аууу…
  5. Оф…
  6. Лелее!
  7. Мале, мале!
  8. Въй!
  9. Д***а!
  10. Упс!
  11. Айдееее!
  12. Къде ходиш, бе?! (когато се блъснете в някого и разлеете врялото си кафе върху него)
  13. Ще чакаш! (това е, когато засечете някого на пътя, осъзнавате, че сте в грешка, но не се поддавате на съвестта си)
  14. Не е това, което си мислиш! (когато ви хванат в изневяра)

И още, и още… Вярвайте ми, бях забравил, че съществува дума „извинявай“. Това обаче се промени, когато заживях с моята приятелка.  Тя толкова много обича да се извинява! И то в най-чиста форма! Извинява ми се всеки ден! Когато вече ми стане неудобно, й казвам

„Айде, спри се, де, стига се извинява!“

А тя ми отвръща:

„Извинявай!“

Ето, онзи ден, например, ми се извини, че е закъсняла с приготвянето на вечерята:

- Айде, де, кога ще е готово? – малко нагло, наистина, я попитах аз.
- Що, да не си гладен?
- Ами, малко, да…
- Миличкият! Извинявай, че трябва да ходя на работа и после да пазарувам сама и не мога да смогна да ти приготвя яденето навреме! А, ти, да вземеш да ми помогнеш малко?
- Не мога. Пиша статия.
- О, извинявай, че те притесних!

Как да не я обичам, като винаги ми влиза в положение!

Вчера, пък, ме помоли да изхвърля боклука. Аз, обаче, точно тогава се бях изпънал на дивана и си дрънках на китарата някаква мелодия. Наложи се да й откажа. За моя изненада, в началото тя подходи нападателно:

- Значи, не си изморен да свириш на китара, но си изморен да изхвърлиш боклука?
- Е, точно, защото съм изморен, свиря легнал… сещай се малко!
- А, да,  извинявай!

Тъкмо си мислех, че в по-добра връзка няма как да попадна, когато се случи необратимото:

„Зад всяка мисъл на мъж, че всичко във връзката му е перфектно, стои жена му, която не мисли така!“

Непонятно откъде се зададе чутовен скандал между нас двамата – чудех се как от човек, който досега само ми се е извинявал, приятелката ми се превърна в Сатана, сипеща обвинения по мой адрес – бил съм мързелив, моля ви се, а всичките й извинения до момента се оказа, че били иронични! И, естествено, започна да ми припомня случаи от преди седмици – само съм пишел на тоя лаптоп, само за себе си съм мислел, не съм се поставял в нейното положение, и тя била натоварена…

„Абе, чудя се, Кирил и Методий, докато са създавали азбуката, жените им дали са ги карали да готвят и да ходят да хвърлят боклука?“

 

- Виж какво, жено, – заплашително се наежих – аз имам много по-важна работа от домакинските ти неща, ти си жена, ти трябва да се занимаваш с тях!
- Ти май нещо сънуваш, а?
- Аз не съм домакиня…
- Сънуваш ти казвам!
- Аз съм писател!
- Сънуваш.
- Аз съм творец, разбери!
- Александре, събуди се, сънуваш, стига го размахва тоя черпак. Ехо!

Събудих се силно объркан, но не от съня, а от начина, по който бях изгубил съзнание – с гумени ръкавици, парцал в едната ръка и черпак в другата. Оказа се, че съм припаднал, докато едновременно съм забърсвал котлона и съм бъркал магданоза в супата.

- Какво стана? – попитах аз.
- Ами, не знам, просто каза „Лелеее, забравих да сложа фидето!“ и припадна. Сега по-добре ли си?
- Да, по-добре съм.
- Айде, тогава, довърши супата, аз ще се долакирам и сядаме да вечеряме.
- А, ще можеш ли да довършиш ти супата, че съм замаян? Три манджи сготвих днес…
- Не мога, нямам време.
- А, значи имаш време да си лакираш ноктите, но да ми помогнеш нямаш?
- Ами, нямам, не виждаш ли, че бързам? Само че някои ме бавят с припадъците си.
- Извинявай!

Ако и вие обичате да се извинявате, може да го направите на имейл petrov.edinbg@gmail.com, както и в Инстаграм @alexdimpetrov

Още от Александър Петров:

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Оферти