В началото бе брокерът. И прост бе той!

23.04.2019 17:00

Животът ни е научил, че когато имаме нужда от лекарство, трябва да отидем в аптеката, че когато ни трябват цветя, ни е нужен цветарски магазин, а ако ни потрябва книга, добре е да посетим библиотека или книжарница. Какво обаче трябва да направим, ако по някаква причина ни потрябва идиот?

Да започнем да си търсим апартамент чрез брокер

Нека се измъкна още в началото – знам, че има много добри брокери, просто рядко човек попада на тях от първия път.

С приятелката ми решихме да заживеем заедно и започнахме да си търсим жилище под наем. Бяхме си направили списък с изисквания за новото място – и да не си мислите, че бяха кой знае какви – сред най-основните неща беше да е обзаведен, да бъде с ТЕЦ и пода в стаите да бъде с паркет. Предадохме изчерпателния свитък на брокера, с когото бяхме решили да работим. Веднага, щом се запозна с желанията ни, търсачът на апартаменти подскочи възторжено и самодоволно, сякаш щраусово перо го гъделичкаше някъде отзад.

„Имам идеалното място за вас!“

Уговорихме оглед за следващия ден и в уречения час се срещнахме с нашия човек – този сенсей на занаята, този изтъкнат гуру на брокерската дейност. Влязохме в апартамента, където ни очакваше собственичката му. Ако ви се е случвало да сварите крадец в дома си и някак сте успели да видите изражението си отстрани в този момент, значи можете много точно да си представите физиономията на хазяйката, щом влязохме във владенията й. Игнорирахме обаче злата леля, която ни посрещна на прага, сложихме широки усмивки на лицата си, за да направим добро впечатление, и встъпихме в хола.

Тъй, както се бяхме ухилили, тъй и онемяхме – за секунди. Усетих прилив на гняв, който обаче овладях бързо. Обърнах се твърде спокоен към брокера ни:

- Ти шегуваш ли се с нас?
- Какво имате предвид, господине?
- Имам предвид дали си нормален.
- Как така? Не ви харесва апартаментът ли? Нали искахте просторно жилище, светло, да не е на първи етаж, да има асансьор и тераса, да няма преход… Всичко това го има тук!
- Чакай малко – прекъснах го леко потрепервайки – разбирам, че имаш някакъв проблем, затова ще подходя по друг начин. Какво беше записано под номер три в списъка ни? Кое за нищо на света НЕ искахме да има в апартамента, който търсим?
- За плочките ли говорите?
- Анджак! Обясни ми, моля те, как попаднахме на място, където единственото пространство, където няма плочки, е таванът?

- Знаех си, че ще обърнете внимание на това, но в случая плочките са чудесен вариант за вас! Чистят се лесно, абсолютно нови са, а освен това и не държат студено, защото през зимата тук е страшна жега!
- Аха. Абе, като каза жега, да те питам също… кое беше второто изискване от списъка, който ти дадохме, помниш ли?
- Апартаментът да бъде с парно, знам… Но в случая счетох, че това, че тук няма парно, няма да е проблем за вас, защото това жилище е изцяло вътрешно и много топло, както вече казах. Съседите топлят отгоре, отдолу, отвсякъде. Този климатик, който виждате, е сложен просто така, за всеки случай. Трябва да Ви кажа, че предишните наематели тук изобщо не са пускали отопление дори, толкова е топло!
- А, да, като спомена за предишните наематели. Те в палатки ли са живели в тоя апартамент? В спални чували? И са си готвели на огън сигурно?
- Е, тук вече не Ви разбирам, господине, наистина!
- Я, чети – подадох му списъка ни – виж номер едно!
- Номер едно – да бъде обзаведен…
- Баш! Има ли причина единственият предмет в тази стая да е климатикът, за който вече спомена?
- Е, ама, вие искате всичко пък да е перфектно и да отговаря на абсолютно всичките ви изисквания – това няма как да стане, все от нещо трябва да се лишите, да се направи компромис…
- Да, лишавам се от теб точно в този момент!

По пътя към новото жилище минахме и през един друг брокер, който пък се опитваше да ме убеди, че трябва да си продам колата.

- Не си заслужава да изпускате този апартамент, само защото няма къде да паркирате в района! Най-добре я продавайте тая кола… защо Ви е? И без това въздухът е мръсен в София – една кола по-малко, по-добре, а и метрото изобщо не е далеч!
- Знаеш ли кое също не е далеч? – попитах го с ледено изражение.
- Кое?
- Моментът, в който ще ти кажа лоши думи.

Може би сте усетили леко нервното ми държание в гореспоменатите ситуации. То е такова, защото не за първи път се сблъсквам с подобни индивиди. И като казвам „подобни индивиди“ нямам предвид само брокерите, а хората изобщо. Забелязали ли сте, че все по-рядко се случва да говорите с някого, който истински да се вслушва в това, което казвате, който да се опитва да влезе във вашите обувки и да разбере какво мислите и защо го мислите? Вместо това (и то в най-добрия случай) ви изчаква да си довършите изречението и бърза да разкаже своите случки, преживявания и неволи. Слушайте се, хора! В противен случай ще живеете на плочки цял живот!

Е, след всички нерви, за малка част, от които ви разказах, най-накрая с булката намерихме готин брокер и най-вече готин апартамент, в който най-хубавото беше, че нито изискваше тепърва да го обзавеждаме, нито пък изискваше да си продавам колата, за да живеем в него.

И така, лесното мина, сега остана да се науча да живея със жена.

Изпращайте ми своите мнения, съвети и смахнати истории на имейл petrov.edinbg@gmail.com, както и в Инстаграм @alexdimpetrov

Още от Александър Петров: