Честит рожден ден, Крисчън Бейл: Неустоимият хамелеон на Холивуд на 45

крисчън бейл
Снимка: Getty/Gulliver

Георги Петров

Пиша за кино от почти седем години. В последните две от тези седем, мои статии се появяват всяка седмица тук, в този сайт. Писал съм за много и различни звезди на актьорската професия, изказвал съм както негативни, така и позитивни мнения. Но винаги съм избягвал да пиша за един човек.

Този човек днес навършва 45 години и е мой идол от почти десетилетие насам. Влюбих се в киното покрай филмите на Ал Пачино и Робърт Де Ниро, но Крисчън Бейл беше първият човек от по-младите, актуални и съвременни актьори, който прикова вниманието ми и не го пусна в продължение на години. И като казвам, че преди около десетилетие Бейл ми стана идол, уверявам ви, не преувеличавам. И до днес основният ми имейл адрес е кръстен на актьора от Уелс, а много от измислените ми имена по форуми и сайтове са свързани с негови роли или с колектива от негови фенове, известни като “Baleheads”.

Тъй като започнах да имитирам гласа на Бейл от филмите му като Батман на около 15 години, тембърът ми падна до басова степен, с която от вече шест години водя рубрика за кино по Българското национално радио. За същите тези филми писах както в кандидатстудентския ми изпит, така и в дипломната ми работа за получаване на бакалавърска степен по журналистика – и за двете получих „отличен“.

Актьорът е моят духовен спътник, астрален ментор или каквото друго шантаво определение се сетите за това, че е оставил отпечатък върху живота ми. За Бога, дори в телефонния указател на един от най-добрите ми приятели присъствам просто под името „Бейл“, защото изгледахме заедно редица филми на актьора! Но вероятно се питате защо това ме е карало да избягвам да пиша за него.

Съществува максима, вероятно популярна само на английски език, че човек не бива да се среща с идолите си. По подобен начин разсъждавам и аз, що се отнася до писането за моите кумири. Никога няма да съм сигурен, че стилът ми е достатъчно издържан или ошлайфан, за да пиша за колос като Крисчън Бейл. Но на 30 януари тази година извиненията ми се изчерпват. През 2019-та Бейл става на 45, с което до голяма степен символично минава в категорията на опитните и по-възрастни актьори. Пак 2019-та е и годината, в която шансовете му за „Оскар“ за главна мъжка роля никога не са били по-високи. Всеки самоуважаващ се журналист от моята сфера няма как да пропусне тези информационни поводи за статия.

крисчън бейл
Снимка: Getty/Gulliver

За награденото си със „Златен глобус“ и номинирано за „Оскар“ представяне от тази година като американския вицепрезидент Дик Чейни актьорът е наддал над 25 килограма, но на този етап това не изненадва абсолютно никого. Бейл отдавна се е превърнал в нарицателно име за отдаденост към актьорското изкуство именно с подобни подвизи през цялата си кариера.

Популярни графики из Интернет, акомпанирани с цифри, вероятно вече са ви информирали за мащабите на тези подвизи. Бейл първо качва мускулна маса за ролята си в „Американски психар“ през 2000 година, за да отслабне с цели 27 килограма за амплоато си в психотрилъра „Машинистът“ от 2004-та. Оттам нататък теглото му е истинско влакче на ужасите, с резки, редуващи се пикове и спадове. За най-популярната си роля – тази на Батман в „Трилогията за Черния рицар“ на Кристофър Нолан, първият филм от която излиза само година след „Машинистът“ – Бейл се превръща в добре обучен атлет по бойни спортове.

За амплоато, което му донася „Оскар“ за поддържаща мъжка роля – това на бившия боксьор Дики Еклънд в „Боецът“ на Дейвид О. Ръсел – пък актьорът отслабва драстично, за да илюстрира наркотичната зависимост на своя герой. За снимките на „Американска схема“ пък Бейл надебелява с над 10 килограма, които успява да свали още преди да се появи на червения килим за премиерата на лентата. Всичко това са любопитни факти, цифри, които изумяват и впечатляват хората, които на свой ред още не са запознати с професионалната личност на големия актьор. Няма как човек да напише статия за Крисчън Бейл, без да изброи поне някои от тях, тъй като просто да твърде фрапиращи, за да бъдат пропуснати.

крисчън бейл
Снимка: Getty/Gulliver

Но предметът на тази статия няма да са най-добрите роли на актьора. За тях могат да се напишат няколко книги. Гледа ви се филм с Крисчън Бейл и искате да ви препоръчам някой ли? Гледайте каквото и да е с негово участие от „Американски психар“ насам – „Терминатор: Спасение“ е единствената ви опция да сбъркате. Дори „Еквилибриум“, филм, за който самият Бейл се е изказвал критично и с пренебрежение, е актуално звучаща история от жанра на научната фантастика, която предава много по-точно духа и посланието на „451 градуса по Фаренхайт“ от незадоволителната едноименна адаптация от миналата година на литературната класика. А хореографията на екшън сцените си остава просто изключителна.

Гледайте „Боецът“ с негово участие и ще видите най-добрия спортен филм за последните три десетилетия. Гледайте филмите за Батман с него в главната роля и ще видите три от най-важните комерсиални кинопроекти за този век, които промениха изцяло начина, по който се правят, гледат и разглеждат касови блокбъстъри и филми по комикси. Безупречната филмография и желязната професионална етика безспорно са в основата на това Крисчън Бейл да ми е идол, но не са и единствената причина. В актьора от Уелс има и твърде много лични качества, твърде незабележими на повърхността, която таблоидите изследват, които го превръщат в достоен кумир на който и да е мъж на тази планета.

крисчън бейл
Снимка: Getty/Gulliver

В интервютата си Бейл винаги е пословично искрен и скромен, мрази да се шуми около личния му живот и до днес жълтата преса дори не е до край сигурна как се казват двете му деца. Самият актьор ги нарече с прякорите им „Бананче“ и „Бурито‘ в речта си по повод връчения му „Златен глобус“ преди няколко седмици. Това изпъкна и като един от най-човешките, топли и лесни за разбиране моменти от цялата церемония, фокусирана, както обикновено, с излишен и досаден патос върху социални въпроси, адресирани хиляди пъти преди. Това е Крисчън Бейл – аполитичен, забавен в типично европейски стил, фокусиран върху семейството и професията си.

крисчън бейл
Снимка: Getty/Gulliver

На тази негова любов се дължи и избора му на не особено популярни проекти от „Черният рицар: Възраждане“ насам. Бейл избира ролите си така, че винаги да е близо до семейството си, и така, че винаги да научава по нещо ново за света и за себе си през своите професионални начинания.

А и нека бъдем искрени – колко по-стойностен касов филм може да направи един актьор от абсолютния шедьовър „Черният рицар“ от 2008 година? След като вече е изиграл главната роля в такъв проект, пътят му неизбежно води към независимите продукции.
Можем само да се надяваме, че филмовите разпространители в България все пак ще пуснат по кината „Вице“, лентата, в която Бейл играе Дик Чейни и за която вече спечели „Златен глобус“, а е много вероятно да спечели и „Оскар“ за главна мъжка роля. Ако ли не, ще трябва да намерим алтернативни средства да ѝ се насладим.

Снимка: netinfo

А междувременно можем само да честитим 45-тия рожден ден на един от най-големите хамелеони в Холивуд и да си пожелаем да го виждаме по-често на големия екран, след като децата му поотраснат. Но дори и да реши утре да се пенсионира, Крисчън Бейл вече е оставил достатъчно голямо артистично наследство и внушителен професионален пример зад гърба си, за да бъде помнен завинаги.

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Оферти