Текстът е изпратен като част от играта на Edna.bg "Най-прекрасното нещо, което ми се случи през 2016 година". Вижте как можете да се включите в нея ТУК!
Най-прекрасното нещо, което ми се случи през 2016 беше през лятото, по-точно през юли. На 23 юли аз и мъжът ми навършихме 55 години съвместен живот.
Предварително измислих какъв празник мога да спретна. В ресторант? Не, по-добре е да бъдем у дома, в по-интимна обстановка. Ще поканим само нашите пораснали деца и не чак толкова пораснали внуци – 5 на брой.
Представих си каква богата трапеза ще подредя. Масата ни е разтегателна и ще побере всичките единадесет души – 5-членното семейство на сина ни и 4-членното семейство на дъщеря ни. Ще извадя сервиза за хранене, който употребявам само по Коледа и Великден. Ще лъсна най-финия кристален сервиз, ще изстудя шампанското.
За храните и напитките не се притеснявах – познавам вкусовете на всеки един от единадесетте и нямаше как да сбъркам с менюто. Като допълнение ще има домашна баница и торта от бишкоти с боровинки.
Да, ама не! Едно е да мечтаеш, друго е да реализираш мечтите си.
Първа ни отказа внучката, студентка в Англия. Тя се върна през юни и каза, че не може да стои повече от 20 дни, защото трябвало да работи там, за да си осигури престоя за следващата година. Донесе ни бутилка уиски, закупено от летището в Бирмингам, но вместо 19 паунда ѝ се наложило да плати допълнително още 9 заради Брекзита, нали е гражданин на ЕС.
Отказа ни и най-големият от внуците, студент в САЩ. Той е роден и живее там с родителите си. Още не се беше съвзел от дългото пътуване, връчи ни бутилка уиски, закупена от летището в София, извини се и потегли за Златни пясъци. Там трябвало да работи за туристическа фирма, за да усъвършенства българския си.
След внуците, от Ню Йорк пристигнаха синът ни и снахата с двамата си по-малки синове. И те ни донесоха подаръци, придружени от извинение, че не са за дълго и трябва да посетят родителите на снахата във Варна.
Мислехме, че са ни сигурни само дъщеря ни и сина ѝ, ученик в 11-ти клас, защото живеят в София. И тук се излъгахме. Тя щяла по това време да бъде на спортен лагер, а синът ѝ – може би на море с приятели.
Е, какво да се прави! Не се наложи да разтягаме масата. Не си направихме труда да вадим празничния сервиз и кристалните чаши. Нямаше и шампанско…
Приготвихме си с мъжа ми скромен обяд, наляхме си от домашното червено вино, събрахме спомените от щастливо изминалите години и на тиха музика се върнахме към времето на нашата младост. Тогава, когато светът беше за двама. И тъкмо да изпаднем в носталгично настроение, на вратата се позвъни. Отворих и О, Боже! Беше Радослав, синът на дъщеря ни, с огромен букет от 55 червени рози! Поздрав от отсъстващите!
Празникът зави в противоположна посока - към бъдещето. Напълнихме още една чаша, със сок, и си казахме „Наздраве!“.
Автор: Радост Иванова
Прочетете още:
Да те загубя - най-прекрасното нещо, което ми се случи през 2016
Важният въпрос - най-прекрасното нещо, което ми се случи през 2016
Един неочакван дар - най-прекрасното нещо, което ми се случи през 2016
