Фики е от онези артисти, за които скромността не е образ, а вътрешна потребност. В откровен разговор пред Мариян Станков - Мон Дьо - той говори за вярата си, за чувствителността, която крие зад сценичната си сила, за семейството и за трудните избори в музиката.

„Всичко на този свят е временно“

„Когато ми казват, че съм много възпитан, аз просто вярвам, че съм нормален човек“, споделя той. За Фики вярата в Бог е водеща: „Всичко остава тук – и успехите, и грешките. Затова трябва да сме добри и честни. Само Бог е истината към доброто.“

Силният мъж с крехко сърце

Малцина знаят колко чувствителен е всъщност Фики. „Крия колко съм раним. Стискам се да не се разплача – от любовна песен или от нечия история. Човек, който е раним, означава, че му пука.“ Според него именно това е благословията му като музикант.

Семейството – най-голямата му победа

Днес Фики признава, че харесва повече себе си на 30, отколкото на 20. „Имам семейството, за което винаги съм мечтал. Децата са моята любов и смисълът на всички безсънни нощи.“

Снимка: NOVA

Музиката между сърцето и публиката

Въпреки огромните хитове, певецът не крие вътрешното си раздвоение. „Правил съм поп, фолклор, соул песни, които почти не се гледат, а комерсиалните имат милиони. Ако зависеше само от мен, бих пял музика от сърце, дори и само аз да я слушам.“ Болката му е, че стойностната музика все по-рядко получава признание.

„Готов съм за Евровизия“

Покрай разговорите за Евровизия и споровете около това каква музика е „подходяща“ за конкурса, Фики е категоричен:

„С гордо вдигната глава бих излязъл на тази сцена, за да представя моята уникална родина. Ще покажа съвсем различна музика и ще направя всичко възможно тя да бъде достойна и харесана от публиката.“

За него Евровизия не е поле за разделение, а възможност България да бъде представена с качество и уважение.

Болката от етикетите

Най-много го наранява, когато отказват да го признаят като артист. „Чета коментарите, защото искам да се уча. Но злото слово наранява. Какво удоволствие носи това на хората?“

За брат си и уроците за мъжеството

Фики не крие болката си от атаките към брат му. „Знам колко добра душа има. Да, прави грешки, но вярвам, че ще порасне.“ А най-важният урок, който му дава, е прост: „Мъж се става с думата.“

Загубата, която остава

С особена тъга говори за дядо си – човекът, на когото е кръстен. „Толкова мъдър човек. Не успях да му кажа да остане още малко.“ Фики вярва, че част от неговата душевност живее в него и в музиката му.

Добави ни в предпочитани източници в Google