Тя влиза в стаята и още преди да е казала нещо, хората вече очакват да се смеят. Очакват гримаса, реплика, жест – познатия образ, който години наред ги е карал да забравят проблемите си. Но Албена Михова не е само това. И ако я слушаш внимателно, много бързо разбираш, че зад смеха стои не лекота, а интелигентност, наблюдателност и преживяна истина. 

В този разговор с Мариян Станков - Мон Дьо, Албена Михова говори без поза и без грим – за подценяването на комедията, за липсата на истинска сатира, за образованието, което губи смисъл, за жените, които остаряват „твърде шумно“ в очите на обществото, и за любовите, които учат най-болезнените уроци. Със смях. С ирония. И с онази честност, която не търси съжаление, а разбиране. Защото Албена не иска аплодисменти. Тя иска да бъде чута.

Снимка:

Ако Албена Михова трябва да се представи без нито един смешен образ, изречението би започнало така:

„Аз съм Албена – жената, която не е това, което си мислите.“

Тя не е „глупавата блондинка“, с която често я асоциират. Самата тя се шегува, че е „блондинка под прикритие“ – по природа с тъмна коса, пъстри очи и остър ум. Но зад тази шега стои стратегия. Албена е от хората, които знаят, че понякога е полезно да изглеждаш подценен. Защото тогава можеш да подредиш нещата по свой начин – тихо, умно и без излишен шум.

„Комик“ не е единствената ми роля

Хората я обичат – спират я, снимат се с нея, благодарят ѝ. И тя е благодарна за тази любов. Но има нещо, което силно я дразни – представата, че е само комик.

„Мога да бъда и драматичен актьор“, казва тя категорично. И добавя нещо много важно: „За да бъдеш комик, ти вече си надраснал драмата. Намерил си иронията ѝ. А това е много по-трудно.“

Албена изповядва хумор, който самата тя нарича „ретро“ – този на Татяна Лолова, Стоянка Мутафова, Калоянчев, Парцалев. Хумор със съдържание, със сатира, с дълбочина. Не с перуки, бързи скечове и два лафа. За нея сатирата не е просто смешка – тя е позиция.

Детството вместо болката

Ако трябва да изиграе себе си в спектакъл, Албена няма да започне от болката. Нито от любовните си истории. Ще започне от детството.

От грамофонните плочи, от които е учила гръцки песни. От телевизионните „уроци“, които всъщност били учебни филми по английски и френски. От „Кет Балу“ с Джейн Фонда – филмът, който е гледала отново и отново, докато е учила език и е усещала какво значи да чувстваш думите, които произнасяш.

„Защо да занимавам хората с личния си живот? По-интересни са нещата, които никой не знае“, казва тя.

Образованието, което боли

В ролята си на министър на образованието Албена не вижда нито смешна, нито тъжна България. Вижда изопачена. Тя помни време, в което децата са били щастливи в училище. Днес вижда прогрес, но и упадък – повтарящи класове, липса на мислене, малко истински учители. Страх я е, че губим идентичността си. И въпреки това се вълнува, когато вижда хората заедно на площада – защото това означава, че още има енергия и надежда.

Тялото, възрастта и „писна ми тая тема“

Албена говори без заобикалки за една от най-болезнените теми в индустрията – външния вид.

„Пълна ли съм? Ами не. И какво от това?“ Тя може да прави шпагат, мост и да стои стабилно на сцената. Килограмите не са ѝ пречка. Пречка е обсебването от тях.

„Важно е какво даваш на хората, когато излезеш пред тях“, казва тя. И добавя с типичния си хумор: „Някой ми беше писал – ‘Айде и тая остаря’. А аз си помислих – ти кола ли си?“

За любовта – без сантименталност

Това е темата, от която Албена не се вълнува. Не защото не е обичала – напротив. А защото е минала през достатъчно тежки нощи и тежки решения.

Снимка:

Тя не изневерява. Не се състезава с мъжа до себе си. И когато има предателство – си тръгва. Без драма. Без сцени. С достойнство.

„Предателството е най-жестокото. Особено когато вярваш“, казва тя.

Последната ѝ връзка е приключила преди години. И този етап е затворен.

Посланията

Ако пише писмо до младото си аз:

„Внимавай с мъжете. И стой далеч от близнаци.“

А към Албена на 60?

„Спокойно, имаш още до пенсия.“

Най-силното „не“, което е казвала?

„Няма да се омъжа повече.“

А ако беше Господ и трябваше да каже нещо за себе си днес:

„Вярвай в себе си.“

И може би точно в това е тайната ѝ. Не в перуките. Не в смешките. А в силата да останеш себе си – дори когато всички мислят, че вече са те разгадали.

Добави ни в предпочитани източници в Google