Животе, животе, толкова си ми невероятен понякога!
Не те разбирам, но ти се възхищавам.
Възхищавам ти се как ловко, но категорично ни поставяш в различни ситуации, които не могат да се тълкуват еднозначно.
Подхвърляш ни срещи на кръстопът, които ни довеждат до дълбоки размисли, за изборите, които сме направили някога.
Деликатно и същевременно натрапчиво след години ни напомняш, че всеки избор има своите последствия, чиито замисъл сме неспособни да прозрем в момента.
Възхищавам ти се, животе, че винаги ни подреждаш на шахматната дъска по твоята матрица, по твоя каприз и прищявка.
Възхищавам ти се. За това, че ни поддържаш във форма, и ти благодаря за всички хора, които срещнах по моя път, благодаря ти за всички преживявания, които ми подари до момента.
За усамотението ми, за любовта ми, за предизвикателствата, за прозренията ми.
За илюзиите, с които се простих, за старите и новите надежди, за лошите ми смърти и огнените ми възраждания. За съмненията, за безсънните години, за сълзите.
Но най-вече за изборите ми.
Защото сега се потвърждават, че са били правилни!
Автор: Пепи Гърбучева
Добави ни в предпочитани източници в Google
