За едната помощ, от която някой има нужда

За едната помощ, от която някой има нужда
Снимка: Thinkstock

Все повече изглежда, че отдавна сме забравили значението на думата помощ и по-лошото е, че вече нямаме потребност да оказваме такава.

Тънем в една илюзия за комфорт, която придобива ужасяващи размери. Цял живот се "борим" да се изкачим по "кариерната стълба", докато душата ни се спуска стремглаво надолу към безразличието, пошлостта и арогантността.

Висшата ценност не е свободата, а нейното ограничаване. Как ли? Ами искаме професия, която изисква да се обличаме само в сиво и тъмносиньо, искаме до лудост да притежаваме четири стени (апартамент), между които да се барикадираме, искаме да имаме "етикет" мениджър, с който често върви претенциозна нервност и безумна взискателност към околните.

Това лято мислих точно по тази тема. Ако трябва да съм откровена, чувствах по тази тема. На плажа, под звездите, където небето среща морето, за да замрежи погледа, където няма стени и врати, няма претенции, няма титли.

Единствено чувах сърцето си, което казваше: "Да останем тук. Не купувай апартамент в Младост. Наеми един чадър и да стоим тук вовеки". И какво ми трябва наистина? Един от най-важните хора за мен на плажа беше продавачът на царевица. Радост за 2 лева, поднесена със сол – не искам вече "сладкия офисен" живот!

Обаче ми било писано да са завърна в София. Намерих една дарителска кампания, която почувствах близка до себе си. Дарявах по малко и други хора около мен също дариха малко. Кампанията набра необходимите средства, макар и в последния ден.

Но личната ми победа беше много по-сериозна. Тъкмо щях да купя скъп парфюм по интернет, когато осъзнах, че точно тези пари, може да са решаващите за кампанията. И не ставаше дума за пари, а за любов. Когато обичаш живота, обичаш го всецяло и напълно. Искаш да му дадеш шанс и разбираш кое е най-важното.

Човек има едно сърце – за природата, за животните, за хората и за себе си. В този момент сърцето ми биеше едновременно за всички!

Надявам се, че този ритъм няма да се наруши, а напротив, ще зарази, докато разклатим устоите на безразличното ни общество.

Автор: Елена Андонова

Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Оферти