Усещане за любов...

Усещане за любов...
Снимка: Thinkstock

Беше вечер. По пижами в леглото. Той гледа филм, аз чета пореден роман. Интересен е. Завладяващ дори. Но не ми се чете. Искам друго. Искам него. Искам с него. Този филм няма край.

Имал, но почва следващ. Какъв му е проблемът?! Надигнах се и го целунах. Отговори вяло. Не, не, не. Игнорира ме, не за пръв път в последно време. Сякаш ме няма.

Подразних се. Отместих се и продължих да чета. В текста героинята минаваше през преломен момент във връзката си. Тя плачеше. И аз също. Не на глас, не. Не биваше да показвам, че ме боли. Така беше.

Минаваше полунощ. Телевизорът угасна. Той каза: „Лека нощ”. Обърна гръб, зави се, заспиваше. Не разбирах защо. Надвесих се над него. Направи се, че не забелязва. Минах на въпроса.

- Какво ти става, защо не ми обръщаш внимание? – попитах с болка в гласа.

- Говориш глупости, не е вярно.

- Как да не е, та ти сякаш не ме виждаш?

- Въобразяваш си!

Не исках да споря. Макар че вътрешното ми аз биеше с юмруци по гърдите му. Отказах се. Сподаих сълзите. И той не продължи. Не знаех какво става. Защо се държи така. До скоро беше друг. Целувки, прегръдки, докосвания… Усещах, че мисли за мен. Виждах похотта в очите му. Чувствах се желана. А сега?...

Четях. Той спеше. Бях огорчена, но се наслаждавах на спокойния му вид, докато спи. Жалко, че бях в ръцете му, в прегръдките му.

На сутринта все едно нищо не се беше случило. През деня – също. Вечерта той гледа филм, аз продължавах с книгата. Там поне нещо се случваше. Беше уморен. Заспа рано. Не ме повика при себе си. Наблюдавах го. Усетих, че мястото ми е там. До него. На голямото легло, постлано с фини чаршафи, той се бе отпуснал и спеше.

Приближих се. Помръдна. Несъзнателно направи място за мен. Опитах да го прегърна. Понечи да се обърне. Спря. Ръката ми връз него, върху гърдите, които спокойно се надигаха и после потъваха. Бе едър. Завъртя се. Останах зад гърба му. Не пускаше ръката ми. Хвана я толкова нежно, не можех да я отместя. Не исках. Приближих глава до неговата.

Бях продължение на тялото му. Пръстите на ръката ми вплетени в неговите. Сладка болка се надигна в мен. Ръката ми бе изтръпнала. Не можех повече. Трябваше да я махна. Не ме пусна. Вдиша, издиша, после пак. Усетих напрежение. Бях сънена. Той ни обърна. И двамата. Сега ме бе обвил така силно, така свойски. Защо не?

Нали бях негова. Нали това исках. В съня си бяхме един до друг, вплетени в едно. Чудно как успявахме да запълним всяка гънка на телата си. Един с друг. Придърпах завивката. Спря ме. Внимателно положи мекото одеяло върху мен, зави ме. Като бебе. Отпуснах се. Заспах…

Автор: Е.М.Христова

Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Edna пита

Каква суперсила би искала да притежаваш?

Оферти