Търпението

Търпението
Снимка: sxc.hu

Представяме ви за пръв път авторски текст на наша читателка!

Спокойно! Търпение! Търпение! Думите се набиват в съзнанието ми, докато отчаяно се опитвам да запазя самообладание в края на една километрична върволица от хора, чакащи да влязат в тясна стаичка на главна софийска улица.

Истината е, че върволицата криволичи по тротоарите и уличното платно и създава зверско задръстване. Изнервени шофьори от градския транспорт, таксиметрови водачи,  бесни баровци и сърдити возещи се - мърморят, роптаят и бясно потропват по воланите. "Туп, туп, туп" – звукът от постоянното нервно потропване прераства в ритъм,  подобен на ударите на сърце. "Туп, туп, туп" – ритъм на вечно бързащия и недоволен град.

Търпение, търпение!!! Е, да де, ама как да запазя спокойствие, когато мърмореща бабичка се бута отгоре ми, в резултат се спъвам в една от милиардните дупки по тротоарите и чупя токчето на чисто новите си червени обувки? Как да съм спокойна, когато на един възрастен господин му прилошава и аз, в бързината да му помогна, освен, че си навличам гнева на всички чакащи преди мен, настъпвам нещо, което изпълва с "благоухание" пространството?

"Туп, туп, туп" – поемам дълбоко въздух и го изпускам! Точно така! И отново! "ТУП, ТУП, ТУП!" Това, което си мисля, че е мисия невъзможна се случва – продавачка на гевреци, поседнала на малко столче встрани от чакащите, задрямва! И нито врявата, нито жегата могат  да я смутят!

- Е, какво е това спокойствие, бе, госпожа! – недоволен и леко завистлив възглас се извисява над общата гълчава. Но в отговор се чува изсумтяване и отново "туп, туп, туп"! За момент ме напушва смях и се усмихвам, но усмивката ми замръзва под погледа на съседката по чакане - тийнейджърка с пиърсинги по цялото лице.

Да се чуди човек защо е смръщила идеално изскубаните си веждички и защо малката й уста е нацупена. А да, щях да забравя! Причината е в шумния град, в неприятните срещи и разговори, с които трябва да се справи, чакайки и бутайки се в тази върволица от хора.

Истината е, че жегата бавно разтопява представите ми за време и за пространство… В миг общата шумотевица и недоволство остават назад, назад и чувам онзи звук - "туп, туп, туп". Само че вече не е ясно дали това не е звукът от кръвта, нахлула в главата ми, или са ритмите на града. Търпение, търпение, още съвсем малко – час или може би час и половина и ще съм в заветната стаичка…

Спокойно! Не се намесвай! Мислите бавно пропълзяват в умореното ми Аз на фона на поредната случка до мен - счепкване на политическа тема, прерастващо в ожесточен спор. "Туп!". Рязък звук от клаксон направо разцепва въздуха, а да не говорим за шока, в който изпада продавачката на гевреци и привлича вниманието ми върху причината да съм на това място...

Изведнъж се сепвам от бутане в ребрата и реторичен въпрос: "Ще влизаш ли или...“ Дошъл е моят ред да вляза. Ура! Да,  точно така: ура, защото не искам повече да стоя полуприпаднала в адската жега, не искам да участвам в кавги и да дишам в ритъма на града – "туп, туп, туп"! Най-накрая ще вляза и ще се освободя от напрежението, което витае наоколо и обхваща дори и моите кости. Най-накрая! Добре, че съм търпелива!

Търпението е... разковничето! Търпението! Но въпреки всички тези и подобни ежедневни "изпитания” не си мислете, че не обичам този град и неговото "туп, туп, туп, туп“...

Автор: Екатерина Цветкова

Очакваме и вашите авторски текстове на edna@netinfocompany.bg

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Edna пита

Каква суперсила би искала да притежаваш?

Оферти