Това го знае всеки, който си има домашен любимец от тази порода. Не е като ние да не сме били на тази възраст, но на нас ни казваха „пубертети”. Пубертетът беше калпазанин, тийнейджърът е „зомби”. Пуберът играеше на фунийки, на стражари и апаши, риташе топка и целеше комшийските прозорци. Тийнът цъка денонощно на телефона, таблета или компа и нито те чува какво му говориш, нито те забелязва.
Не бива да ги съдим – такова им е времето. Постепенно свикваш да повтаряш всяко нещо по 28 пъти, после дърпаш слушалките от ушите и изврещяваш нужното. Той/Тя те поглежда като току-що завърнал се от бъдещето и измърморва едно „добре де”. И пак се отнася в своя си свят.
Излиза от транса едва когато огладнее. Вие, междувременно, трябва да бъдете подготвени със съответните хранителни запаси, защото в тази възраст децата набират енергия и им е нужно гориво. Много, често и по всяко време. И веднага. Да речем, че сте решили да купите сладолед в кутия. За цялото семейство. За подрастващия домашен любимец е добре да бъдат две /и само за него/. Ако пък си доведе и приятели, гответе се за опустошаване. Като ви опразнят хладилника с по пет-шест сандвича, ще ви погледнат с надежда: „Ще вечеряме ли вече?”.
В свободното си по някаква случайност време решавате да заведете подрастващото поколение на културно мероприятие. Обаче... Мероприятието го избирате вие, което е грешка, защото ще се окаже „егаси тъпото”. Ако е чужбинско /но Балканско, че е по-близко/, може да ви обяснят, че тая чужбина много прилича на нашата и искат в някоя друга. Тая е „егаси тъпата”. До края на почивката ще ви късат нервите с тапи в ушите, капризи колко е гнусна храната, никакъв интерес към историческите забележителности и всичкото това, докато продължават да цъкат на телефона.
Но вие не се отчайвайте. Продължавайте с тъпата упоритост на домашен досадник да ги влачите по музеи, театри, исторически обекти, концерти и само два пъти годишно отпускайте синджира, като отстъпите за някой концерт на подивял техен любимец. Повярвайте, всичко, което им предложите, се записва в резервната им памет и бавно и методично се отлага в хард диска им. Не позволявайте мозъчетата им да останат девствени откъм наука, изкуство и култура. Един ден това „егаси тъпото” ще изплува на повърхността, ще им влезе в употреба и ще ви бъдат благодарни.
Няма да ви го кажат, но ще го усетите, когато дойдат да ви се оплачат от собствените си подрастващи, за които всичко е „егаси тъпото”.
Тогава с отмъстителна усмивка може да им идете на гости, да изцапате с кални обувки по току-що измития под, да ядете бисквити и да говорите с пълна уста, като сеете навсякъде трохи, да си захвърлите палтото и чантата в различни стаи, после да преровите някой шкаф за нещо, което сте забравили при миналото си гостуване /и после да оставите всичко наопаки/.
Ще дърдорите безспир по телефона с някоя приятелка от по-досадните и ще крещите, защото недочувате. И когато порасналото ви дете се изнерви и ви вдигне скандал, спокойно отвърнете:
-Ти пък си егаси досадния! Кво пък толкова се нервиш?
И ще го прегърнете /него/нея/ - силно, майчински и със задоволството, че сте го ритнали в правилната посока, достатъчно силно, за да полети. Както казах – тинейджърът е птица упорита – без да я ритнеш, не полита...
Автор: Яна Стоянова
