Недалече от плажа, в кротката прегръдка на вълните, дръзко се врязва скала.
Гърбът ѝ е остър, ръбът позеленял и там, върху него, в днешния следобед стоеше изправен млад мъж. Погледът ми попадна на фигурата му, покори се на красотата.
Синевата бе очертала стройна осанка, широки, здрави, заоблени мъжки рамене, чуплива, тъмна коса падаше над мокрия загар на лицето, спускаше се до очите, откраднали цвета на морска дълбина, гръцки нос и устни, които биха подмамили всяка жена.
Впечатлиха ме очите му с цвят на море. Те не ме забелязваха, те гледаха някъде напред.
От това ми ставаше по-добре. Иначе нямаше да имам смелостта да поглъщам тази хубост. Къде ли гледаха? Той вдигна ръка и докосна с пръсти челото си.
Как му отиваше да стои върху тази скала. Силен ли е духът му, питах се? Дързък ли е? Нежна ли е ласката му като бялата вълна под скалата? Жарка ли е целувката като слънцето, заиграло по нарисуваните устни?
- Помо-о-о-ощ...Помо-о-о-щ....
Вик преряза синевата, подгони летовниците към морето.
„Къде са спасителите? Давеше се човек .Нямаше спасители, скалата беше извън тяхната зона. Хукнахме към най-близкия пункт. Паниката растеше.
- Хей, Благовесте, ти знаеш да плуваш. Скачай.
На скалата се караха с мъжа, чиято красота само до преди миг насищаше погледа ми. Не чух какво се караха. Само запомних тези думи.
После спасиха удавника. Изнесоха го на брега. Мъжът, който се бе хвърлил да го изважда от невярната прегръдка на морето, успя да го свести.
Всеобщо отдъхване, макар че още викаха, поучаваха.
Как изглеждаше другият? Не се и сетих да го огледам сред затаения страх дали ще оцелее жертвата. Както и да е изглеждал, бил е много по-красив от Благовест. Много по-красив.
Автор: Росица Копоукова
Още от Из една@:
От любов в приятелство – над едно парче торта
Адресирано до никой
Страховете на пеперудите
Неприлично мръсната жега
Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".
