Лято е, плажът е все по-близо, а всички знаем, че морските изживявания зареждат и вдъхновяват ужасно много.
По този повод днес решихме да ви припомним един от най-красивите ни морски текстове, изпратени ни за рубриката "Из edna@". (бел.ред.)
Тръгнах по брега, гледайки как вълните кротко идваха и си отиваха. Морето беше тъй спокойно и толкова синьо, че гледайки го, очите сякаш можеха да потънат в него.
И си мислех колко простота и спокойствие имаше в гледката наоколо, а в същото време сякаш душата ми летеше над вълните и се заиграваше с гларусите и чайките, които се рееха в небето.
Колко красота може да има в света, колко много красота. Малките гребенчета на вълните, които се белееха от време на време, сякаш игриво се закачаха с мен, идваха бързо, после се връщаха назад. А мидените черупки по брега – те бяха разпръснати навсякъде. Разказваха, като рисуваха на пясъка на непознат език непозната история, която морето шепти всеки път, когато ги изхвърля на брега – мидички, охлювчета, камъчета, прашинки морска душа...
Какво спокойствие... Каква красота... Във всичко може да се открие красота, стига душата да може да я види.
А мирисът, тоя нежен мирис на море, на водорасли, който докосва спомените, мечтите, който те връща назад към лета и усмивки и сякаш носи душата ти над морето, а шумът на вълните е онази нежна песен от сънищата – там, където си щастлив, там, където всичко се сбъдва...
Тази морска идилия възражда душата, дава ѝ да си поеме въздух и да тръгне отново към живота, с малка мидичка в джоба и дъх на море в сърцето.
И с хората е тъй, както и с вълните – идват, отиват си. Понякога са бурни и шумни, разбиват, рушат и оставят рани... Понякога са тихи, почти неусетни, но пак оставят следи. Дълбоки и трайни. Да, хората са като вълните, идват и си отиват, но навярно там е смисълът на всичко.
Винаги губим, но и винаги оставаме да чакаме, някъде, някого, нещо... И в това май е чарът на живота – да чакаш следващата вълна и да оставиш душата си да лети.
Да гледаш морето, да виждаш красивото винаги и навсякъде и да продължаваш напред – все пак идва нова вълна, с малка мидичка в джоба и дъх на море в сърцето.
Автор: Христина Георгиева
Прочетете още:
Притча за истинските неща в живота
На море по женски? Не, благодаря
Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".
