Разказ за самоличността

Разказ за самоличността
Снимка: Thinkstock

Не понасям заглушаването на емоциите, не понасям липсата на радост, камо ли пък тази на любов. Не понасям и потисничеството и робското поведение, изобщо не понасям нищо, коeто нарушава свободата ми и волята на мисълта ми.

Ограничения, граници, норми, клетки, решетки, преплетени мрежички, отдушници и аспиратори – все заместници на свободата. Колко може да издържи душата? А мисълта? А нещото, извън нея? Какво ли е там?

Изобщо наподобява ли нормалността, тази, която граничи с разперените криле? Може би е ъгълът, на който да поспреш, да поемеш дъх, да осъзнаеш, да осмислиш  Нещото, резултат от един зле написан сценарий, режисиран от един не дотам добър артист.

Аз съм главният герой. В позицията на такъв си мисля колко по-лесно би било, ако всичко зависеше от безпредела, от онова, което е извън мен, което ми се искаше да можех да не контролирам. Но не! Вътрешната борба преди всичко! Борба на личността, борба с обстоятелства, хора и събития, борба със самоличността!

Цял живот търсиш себе си. Намираш ли се? Намирам ли се? И как да се намеря, като съм част от всестранни и безброй различни роли и лица? Онази важна част, която откривам във всеки и във всичко. Онази ценна частичка от очарованието на фриволността. Да, фриволността, защото все нея откривам в другите, в света.

Ами, да се опознаем тогава. Не, да се намерим! Не, не, по-скоро да си пропомним кои сме! Коя съм аз и кой си ти? Можем ли да си дадем шанс за нови спомени, онези, които да възродим в реалността си, тази, сегашната?

Понякога си мисля, че се познавам. Дотолкова съм сигурна, че съм готова със зъби и нокти да браня самоличността си. Но колко време трае едно бранене, една идентичност, една самоличност? Година, две... При мен година и половина – това е моят оптимум, така съм забелязала. А после?

После само наслагвам, надграждам, покривам с пластове прах, но от онзи хубавия, вълшебния... Eто я и новата ми самоличност. И пак си казвам с онази убеденост: "Да, тя е, това съм аз! А колко те търсих?! Приятелко, открих те! Била си пред очите ми, но не те видях, била си пред носа ми, но не усетих аромата ти. Добре дошла!"

Минава година и половина и какво - ново просветление! Еволюция на духа, растеж на душата, лепнете му какъвто и да е етикет – шарен или черно-бял, все едно. Лутането продължава. Разликата е в обръгването – колко хубава българска думичка.

Вече не ти пука за онова, което през годините си наричал емоционалност, сега просто го наричаш изтръпналост, от онази с многото иглички. И така игличка след игличка започваш да говориш не за любов, а за самовлюбеност, не за щастие, а за eго, не за хармония, а за самота.

 Да, самота! Един приятел я нарича вечната тема на живота. Тя, самотата със своята красота. Възпротивих се тогава и казах: "Как така? Вечната тема не е ли любовта?"

Не, размислих после. Тя, любовта си съществува, тя присъства, тя е във всичко и във всеки, тя е от векове, тя е вечност. Няма какво да се говори за нея, няма как да я обясниш. Какво можеш да ѝ кажеш? Колко е красива, колко е внушителна, как обича? Как можеш да я наречеш? Очарователна, страстна, плътна или наситена? Тя просто се рее в широтата на аурите ни и се носи из въздуха. Нея не можеш да я обясниш.

Тя просто е! Винаги ще е!

Но виж самотата, тя е вечна тема, тя е времето между липсата на любов и наличието на такава. Паузата между двете е наречена от мен емоционален вакуум. Ето, затова може да се говори много за нея. Как да я преодолеем, как да я надскочим?

Да, време е за нова самоличност. Защото самотата дава и отнема, но повече ни дава. Няма нужда да се справяме с нея, няма нужда да се борим с нея и безплътно да се опитваме да я изгоним.

Тя просто ни изсмуква. Поглъща ни и ни освобождава едновременно от душевната отрова, изразена в горчивината на сълзите, в оглушителните викове и застиналите гримаси.

Очиства ни от себе си и в крайна сметка ни оставя зейнала паст, дълбока, тъмна празнота, вляво на гърдите. Крещи за любов, копнее за вълни кипяща кръв в артериите, която да облее страните ни, която да ни накара да почувстваме чистата, невинна свян.

Да, тази самота много ни помага. Тя кара клетките ни да запърхат като току-що пробудили се какавиди, които разтварят крилете си и са готови за нов живот.

Ето това, драги, си е чиста загуба на самоличността. Тогава чисто и просто пулсираш в ритъма на любовта. Това е онзи вълшебен прах, за който говоря. Искам повече от него. Искам да го запазя за повече от година и половина.

Искам го за себе си, искам го за всеки. Само тогава ще можем да си говорим за самоличността като такава. Не за търсенето ѝ, не за намирането ѝ, не и за загубата ѝ, а за вечността ѝ, наречена любов!

Добре дошла, нова самоличност!

Автор: Борислава Славова

Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Оферти