Първата и единствена любов

Първата и единствена любов
Снимка: Thinkstock

Здравейте,

Всяка сутрин денят ми започва с вашия сайт, защото в него винаги намирам по нещо за себе си. Затова днес реших да споделя с вас и вашите читателки това, което ми се случи през изминалите почивни дни. Надявам се да ви хареса, приятно четене!
Поздрави!

Омъжена съм за ученическата си любов. Срещнахме се в 11 клас, когато поради пенсионирането на баща ми от армията, се върнахме в родния град на родителите ми и се наложи да сменя училището.

Когато влязох в класната стая, погледът ми падна върху него и по ирония на съдбата ме сложиха да седна до него, защото момчето, с което седеше на един чин, този ден беше болно. От този ден сме заедно - заедно минахме през бала, кандидатстването, преместването в София, всички проблеми и емоции на студентския живот, завършването, преместването на квартира, сватбата и създаването на наш, собствен дом.

Нямаше и миг от това време, в който да не знаех, че той е там до мен, дори да не се виждахме всеки ден, дори да не можеше да ми помогне или да ми реши проблема.

След 10 години брак и всекидневните грижи покрай двете ни дъщери, обаче, като че ли забравихме всичко това, не че нещо се променило в отношенията, но рутината малко или много ни понесе по течението. Това, което ни извади от там и ни върна в началото на нашата любов, е именно случката, която искам да разкажа.

Бяхме на гости на наши приятели във вила извън града, мястото беше вълшебно, тишина и спокойствие, забравяш за всички проблеми и се потапяш в пълния релакс.

Както обаче са разхождахме, голямата ни дъщеря падна и си счупи ръката, веднага тръгнахме за София, но имахме близо два часа път, а нея много я болеше и колкото и да се опитвах да я успокоя, тя все повече и повече плачеше, което разстройваше и по-малката ѝ сестра и започваше да ме докарва до ръба на издръжливостта.

Точно когато си мислех, че повече няма да мога да издържа, мъжът ми спря колата и каза, че ще стои до децата, а аз да карам.

Седна между тях и започна да им разказва историите от времето, когато е бил състезател по волейбол, истории, които беше разказвал десетки пъти, но сега ги разказваше толкова увлекателно, толкова красиво, сякаш се бяха случили току-що.

Гледах ги в огледалото за обратно виждане и виждах как от тримата струеше спокойствие, децата се бяха гушнали и притаили.

Вечерта, когато всичко отмина и духовете се бяха успокоили, осъзнах, че искам само едно нещо - с този човек да превързвам раните на внуците си.

Автор: Светла Димитрова 

Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Оферти