От купчината слама до успеха... крачката е само една (самите ние)!

От купчината слама до успеха... крачката е само една (самите ние)!
Снимка: Thinkstock

Здравейте,

Всекидневно чета вашите рубрики в Edna.bg и много се вълнувам , тъй като често се засягат теми, които ме интересуват.

Много се радвам, че съдадохте такъв позитивен, полезен и интересен сайт.

Миналата седмица бях на гости на баба ми, която ми разказа една случка, която много ме впечатли и решх да я споделя с вас, като се опитах да го поднеса по различен начин.

Ще се радвам на обратна връзка

Поздрави,

Камелия Велова

 

 

... Tя стоеше на колене, бременна, със стари и дрипави дрехи и ровеше в куп слама, като съвестно подбираше най-дългите и прави пръчици, и ги слагаше в стара платнена торбичка. Изведнъж, вратата се отвори и решително влезе висок мъж, с огромен корем – около 30 годишен и с плътен глас, заплашително я попита какво прави в неговия склад.

Девойката, въпреки че беше изпашена до смърт, се обърна и с решителен глас започна да обяснява, че вчера е пристигнала в града от близкото село, заедно с мъжа си, и че скламата им е необходима, за да напълнят душека, който са пригодили за спане, докато се установят. Мъжът я погледна заплашително и изпод плътния си мустак измрънка, че ще застане на вратата, а тя да си събере колкото | е необходимо слама и бързо да се маха, че ако дойде баща му, ще я подгони със сопата и дори и той няма да може да я спаси от животинския му нрав.

Отчаяна, знаейки, че няма друг избор, момичето хладнокръвно се обърна и продължи да подбира пръчиците....

Бяха се минали 15-на година от тази случка и плахото, току-що омъжено момиче, се беше превърнала в елегантна дама със силен характер и заслужено самочувствие . Един ден, връщайки се от детската градина, на която беше директорка, пред входа на новия блок, в който бяха купили апартамент, влагайки всичките си спестявания и все още лишавайки се от много неща, за да покрият заемите си, се бяха струпали 5-6 жени в работнически униформи и забрадки на главите.

Минавайки покрай тях, тя учтиво ги поздрави и тъкмо да влезе във входа, когато един дебел около 45-годишен мъж с мустаци и плътен глас я спря. Жената, вглеждайки се в дълбоките му очи, веднага ѝ изплува спомена за сламата и учудено го попита какво прави тук, бяха се засичали през годините из малкото градче, но не бяха си разменяли повече от поздрав.

Мъжът ѝ каза, че както той ѝ е направил услуга навремето, иска и тя сега да му направи услуга, като ги почерпи по едно кафе в дома ѝ. Жената не можа да откаже на пръв поглед налудничевата молба.

След като се бяха настанили удобно на новата мебел и оглеждаха любопитно новия апартамент, работничките бяха прекъснати от плътния глас на началника си. Той ги попита знаят ли защо ги е довел в тази непозната жена на гости и без да чака отговор решително каза изречението, което завинаги остана в нейното съзнание като едно заключение на отминалите 15 години.

– Доведох ви тук, за да ви покажа как само с вяра, много труд и търпение се стига от купчината слама до успеха. 

Автор: Камелия Велова

Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Edna пита

Каква суперсила би искала да притежаваш?

Оферти