Съжалявам!
Знам, че не е правилно да го казвам. Нали сега никой за нищо не следва да съжалява… Нали всеки един от нас трябва да бъде себе си и да не съжалява за това ...
Съжалявам, че не мога да преглътна. Опитах се – не мога!
Съжалявам, че не мога да преглътна безразличието ти, дори и заради децата.
Съжалявам, че не мога да преглътна любовта към другата, дори и да ми казваш, че си се отказал от нея.
Съжалявам, че не мога да чакам, а аз чакам вече година, да вземеш решение какво искаш в крайна сметка.
Съжалявам, но се изморих и нямам сили да продължа да поддържам един брак и една връзка, която никой, освен мен, не иска да поддържа.
Съжалявам, когато казваш, че ме обичаш и ме искаш, а страхливо надничаш във Фейсбук-а и какво прави.
Съжалявам, когато казваш, че съм най- важна за теб на света , но продължаваш да поддържаш връзка с нея.
Съжалявам, когато казваш, че ще ме подкрепяш и стоиш до мен…. а аз нищо не усещам.
Съжалявам, че не виждаш в очите ми любовта, която изпитвам към теб.
Съжалявам, че каквото и да направя, все не е достатъчно.
Съжалявам, че нямаш куража да се изправиш срещу мен и да ми кажеш истината!
Обичам те и съжалявам….
Съжалявам, но аз съм до тук …
Писна ми да съм изпълнена със съжаление!
Автор: Михаела Стоева
Още текстове на наши читатели:
Пепеляшке, ти унищожи живота ми!
Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".
Добави ни в предпочитани източници в Google
