Никой не е изгубен завинаги...

Никой не е изгубен завинаги...
Снимка: Thinkstock

Никой не е изгубен завинаги, докато е жив, намира се на същата планета, на която си ти и можеш да чуеш гласа му с едно обаждане по телефона или друг вид средство за комуникация.

Губим хората завинаги едва когато дъхът им спре и не можем да чуем ударите на сърцето им. До тогава единственото, което ни спира, да проверим как са тези, които обичаме, на които държим, за които ни трепка нещо отвътре – сме самите ние...

Щом най-малкото уважаваш някого, пуснал си го по някакъв начин в живота си – обади му се, не бъди инато магаре, оправдавайки се, че не знаеш отсреща как ще ти реагират. Изправи се срещу страховете си! Може да се окаже, че си липсвал на другия повече, отколкото той на теб, но ти си имал смелостта да направиш първата крачка.

Колко сърца са били разбити и колко възглавници е трябвало да понасят порой от сълзи, защото всеки път в гърлото ни е засядала буца, а пръстите ни са блокирали и не смеем... не смеем, човече, да покажем човешкото в нас. Не смеем да кажем, че с хора живеем и ни липсват.

Не смеем да признаем, че обичаме и сме емоционални. Превръщаме сърцата си в камъни, слагаме стени пред себе си и не признаваме слабостите си.

Не говоря само за интимната любов. Замислете се, колко пъти не сте казали на баба си и дядо си, че ги обичате? Колко пъти, не сте си позволявали да се покажете в светлината на имащия нужда от помощ, пред приятелите си? До кога ще стискате зъби, ще свивате юмруци, ще отричате, че имате нужда някой да ви помогне, да ви хване за ръката, за да не паднете?

Човеко! Спри с гордостта и предразсъдъците, поплачи си, излей си болката, признай нуждите си и спри да страдаш вътрешно. Гони пеперудите, гледай облаците и признай на хората покрай теб, признай си за нуждата ти от тяхното присъствие в живота ти.

Разкажи за страховете си, сподели мечтите си и не се дърпай, когато някой иска да си даде част от времето, от съветите, от щастието си.

Научи се, че можеш да разчиташ и на другите и спри да се самоизтезаваш, да плачеш сам нощем от безсилие. Не сме сами на този свят, колкото и да ни се иска понякога.

Един може да ни спъне, за да паднем, но след това все се появява някой, който да ни изправи. Приеми ръката, която са ти подали и не я забравяй! (Знам, звуча като една известна водеща на любовно предаване, но за къде сме без любов?).

Автор: Донка Стайкова

Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Оферти