(Не)Материалната Коледа

(Не)Материалната Коледа
Снимка: ThinkStock

Декември е, а Коледа е пред нас. Темата е клиширана, тривиална, до болка позната, но като че ли все така актуална и интригуваща.

Навсякъде блещукат шарени лампички, витрините на луксозните магазини (и не само) струят от украса, играчки, изкуствен сняг. Всичко това те пренася в онази коледна приказка, а митовете за белобрадия старец те разсейват от скучното ти ежедневие. Зимата е мъртъв сезон, биха си казали отчаяните песимисти, за които празниците не са пиршество и уют. Може би има резон.

Този светъл празник се обезличи, прахоса се, изтърка се, а виновници сме си самите ние – потребителите, консуматорите. Усмивките се превърнаха в задължение, любовта – в продукт с цена и срок на годност.

Спомням си като дете как винаги дърпах полата на мама и с молещо изражение си просех повече лакомства и прегръдки. В днешно време, уви, децата не търсят това. Захаросаният сладкиш не е радост за детските сетива, а прегръдките се превърнаха в дефицит.

Сега малчуганите се вълнуват от друго. Отчаяно искат нов компютър, смартфон, маркови дрешки и прочие. Това е парадоксът на Коледата в наши дни – всички се ориентират към материалното, докато духовното претърпява кастрация. То остана някъде там, на заден план, закътано из старите албуми със снимки, затрупано с прах из скриновете, придобило аромат на нафталин и проядено от молците.

Някъде, в някой сив ъгъл ”виси” един разкъсан гирлянд, напомнящ за своето очарование. Набива се като игла в окото ти.

За какво ви е всичко това - материално, чупещо се, не толкова често влизащо в употреба? Не, човекът е алчно същество. Когато ръцете му са празни, сърцето жалее.

В роботи ли се превърнахме? Въпросите са неизчерпаеми, а мислите нестихващи.

Коледният дух се ”разля” по паветата, самоуби се заради всичкия този PR, промоции и намаления, дърпащи ви за портфейлите.

Всеки си мисли: ”Трябва да купя подарък на мама, на татко, на брат ми/сестра ми, на приятелите, на любимия/любимата, може и нещо по-скъпо, за да докажа колко много ги обичам и държа на тях. Ще напиша и картичка, защото ми е трудно да изричам чувствата си словесно.”

И пак се стига до вещите, предметите, парите. Празниците не са това, което бяха. Онази сплотеност и топлота, която извираше от тях, бива унищожена от лукса, който трайно се е настанил в материалния ни живот.

Ние, хората, сме вече ограбени и проектирани да не чувстваме. Претърпели сме фабрична обработка, което личи.

А болните деца и възрастни хора? Още по-наболяла тема, която всеки заобикаля, защото не смее да възбуди онова чувство за емпатия, желание за помощ и доброволчество. Така ни е по-изгодно - да не мислим за проблемите, а ако създаваме такива на околните, дори ще се снабдим с необходимата доза удовлетвореност.

Всъщност написаното по-горе реално описва събитията не само по Коледа, когато ”уж” се случват чудеса. Това е проблематиката на обществото днес и утре, стъклото, което се пропуква всеки ден, час и минута, и ако не затегнем въжето на промяната, хуманността ни ще атрофира напълно.

В мен все още живее онова наивно дете (вече пораснало), което вярва и все още се надява, че хората не са само кожа и кости. Че преди всичко те са човеци и ако погледнат отражението на своята вече умираща душевност, биха се спасили от собствената си гилотина.

Автор: Мария Кунева

Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Edna пита

На коя известна личност бихте искали да приличате?

Абонамент