Не съм гладна! Яде ми се!

Не съм гладна! Яде ми се!
Снимка: Thinkstock

Това да ви е познато?

Сигурна съм, че всяка бъдеща или настояща дебеланка знае за какво говоря. Очите ми постоянно шарят за храна, носът ми постоянно диагностицира какво готвят съседите, а устата ми не спира да отделя слюнка. И всичко това не защото съм гладна, а защото не се обичам достатъчно, за да спра да се тъпча.

Всъщност, ако трябва да бъда честна - аз изобщо не се обичам. И не, не защото не съм добър човек. Напротив - страхотна съм! Притежавам положителни качества - от най-архаичните като честност до съвсем модерните - находчивост и гъвкав ум. Красива съм (нищо, че съм дебела) и съм добра. Обаче нямам отговор на въпроса "Защо не се обичам?"

Това дали се учи? Предполагам, че да. Защото майка ми също не се обича – вечно поставя себе си на последно място. Може би неволно съм го изкопирала от нея.

Не съм яла от снощи. Карам цял ден на около четири литра вода. И истината е, че... не съм гладна. Просто ми се яде. И за да не изям целия свят - пиша. А на два метра вдясно от мен стои един току-що опечен кекс. И ми мирише. И киселите краставички от хладилника също ме изкушават. А има и банички. И около два килограма шоколадови неща... И две червени ябълки, които са толкова сочни... Обаче - не! Решила съм да проверя дали се умира от лакомия. Или по-точно от незачитане на лакомията. От пренебрегване на лакомията.

Ако се умира от незачитане на лакомията, ще да е в адски мъки. Много ми е трудно да не нарежа кекса...

Ще ви издам една тайна: пълничките жени се надяват на магия. Поне повечето. Искаме като се събудим и килограмите да ги няма. Тези, които не мечтаят за чудо, се заблуждават, че като свалят лека полека по един килограм на месец - за две години ще влезнат във форма. Аз отдавна съм разбрала, че дългосрочните планове при мен не дават резултат. Не успявам да съм така целенасочена за повече от 2-3 месеца. А като свалиш за три месеца три килограма – едно преяждане е достатъчно, не само да си ги възвърнеш, а и да трупнеш още един отгоре. Много е депресиращо – казвам ви.

А онези, които вярват в магията – че ще отслабнат за един ден без никакви усилия и без да спортуват, вярват и на всякакви истории и опитват какви ли не неща.

И аз ще опитам. Някакво "отслабващо чудо". Edna колежка на сестра ми (слушайте сега доказателството на теорията ми за вярата в "магии"), отслабнала с десет килограма за десет дни. След това, при захранването, свалила още два и сега мъжът ѝ не може да ѝ се нарадва (тук ви намигам).

Е, затова не съм яла от снощи (по същото време). Не защото мъжът ми не ми се радва. А защото се надявам това "чудо" наистина да работи. Издържах двадесет и четири часа, без да ям, ама десет дни дали ще мога?

Отклоних се от темата. За обичта към себе си, де...

Та въпросът е "Как да се заобичам?" Любовта към себе си възпитава ли се? Може би, ако всеки ден си повтарям "аз съм стойностен човек и заслужавам да се грижа за себе си" в някакъв момент ще променя начина, по който се отнасям към духа и тялото си. Може би ще започна да помня и обещанията, които си давам. Защото, когато например реша, че "от утре няма да ям боклуци" - на сутринта вече съм го забравила. И първата  изостанала филийка от закуската на децата е моя. А когато обещая нещо на децата – никога не го забравям. Това не е справедливо.

За да се справя с късата си памет и да се възпитам на любов към себе си, обмислих варианта да разлепя напомнящи бележки навсякъде из къщата. Да залепя например "Не яж!" - на хладилника, "Гримирай се!" - на огледалото в банята, "Облечи си красива рокля!" – на огледалото в гардероба, "Усмихвай се повече!" - на вратата на детската стая, "Среса ли си косата" - от вътрешната страна на входната врата и една-две други в спалнята, на които няма да ви кажа какво ще напиша.

Да ги залепя - да... Обаче ме е срам да го направя. Или по-точно, истината е, че не се обичам достатъчно, за да го направя.

Защото, ако наистина вярвам, че тези бележки ще ми помогнат - нищо не би трябвало да ме спира да налепя цялата къща с тях, нали?

Все пак трябва да започна отнякъде...

Реших, отивам да си купя бележки. 

И приемам всякакви предложения за това какво да напиша на тях.

Автор: Паулина Петрова

Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Оферти