Страхът е толкова необходим на хората, колкото парашутът на птиците.
Можете ли да си представите птица с парашут? Ако изобщо имаше начин да го носи, щеше ли да може да лети с него? Какво е общото между хората и птиците ли? Човек със страх ще стигне толкова далеч, колкото птица с парашут. Знам го. Пробвах го много пъти.
Аз и страхът сме стари приятели. Живеем заедно откакто се помня и през повечето време сме един до друг. Често седим един срещу друг и мълчим. Понякога той влиза в мен, друг път – аз в него, но напоследък си обръщаме гръб. Струва ми се, че си омръзваме...
Той ми омръзва заради замръзналата си усмивка. Така се хили откакто го помня и вика на това хладнокръвие. Прави се на уверен в себе си – някой му казал, че силата се изписва на лицето. Говори глупости през повечето време.
Разсъждава как може да се провалят всичките ми проекти. Предвижда земетресения, наводнения и закъснения за срещи. Предвещава лошо впечатление, несръчност и неподходящи обноски. Пише сценарии за тъпи филми и търси пари да ги реализира.
Аз му омръзвам защото нямам време за него. Нямам търпение да говорим по старите, изтъркани теми и да се съгласявам само за да ми се махне от главата. Омръзна ми да го храня и да му плащам сметките. Заради него отлагам пътуването до Мароко вече втора година! Ще се разделяме май...
От снощи сериозно мечтая за живот без страх – обмислям в детайли живот в любов. И тъй като съм умно момиче, започвам със създаване на стратегия. Търся информация, уча се. Едно време се втурвах в такива неща без да мисля. Запалвах сърцето си и го носех пред себе си, за да ми свети. Сега се научих да го пазя – нали знаете, светлината привлича всякакви летящи буболечки. Не че ще я угасят, но полепват по нея и после трябва сериозно чистене!
Та за стратегията ми за новия живот се уча от можещите. В един от любимите ми сайтове Edna дама беше написала следното:
"Едни и същи умения ли са необходими, когато изграждаме нова марка в сравнение с това да обновяваме вече позната... Да, но с една разлика. Създаването на нова марка изисква визия, а промяната на вече съществуващата – смелост. Алилуя, точно, както при любовта... Няма значение дали говорим за марки и хора, когато всичко е любов....Когато я има - живееш и изграждаш, когато я няма – просто съществуваш някъде..."
И тъй като възнамерявам да живея и да изграждам, а не просто да съществувам някъде, аз направих първата си стъпка. Имам визия! Знам какъв ще бъде новият ми живот.
И ще впрегна в него цялата си смелост – трошичка даже няма да оставя за страха. Той, както се казва, е изпята песен. Нужен ми е толкова, колкото и парашут за птиците. Не че ще скачам от самолет, не.
Напуснах страха си, не съм изгонила ума си. Просто от днес нататък ще помня непрекъснато коя съм и накъде съм се запътила. Толкова е просто!
Автор: Руми Ананд
Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".
