Градът, посивял от старостта на дъждовете и изпушил от битов дим, днес мълчеше. Зловещ и неприветлив, едва отваряше щора на някое око, за да проследи какви хора го лазят и къде ще образуват "мравуняк".
Барът беше почти празен - няколко души огласят малкото помещение, игнориращи случващото се навън. Ирина седеше на последния стол на бара, доволна от броя на клиентите. По-малко работа, повече време, което да обърне на книгата си.
Не, това, че е студентка, няма нищо общо. Тя просто обича да чете, умира да чете. "Рядкост в днешно време" - често чуваше адмирации на клиенти. Адмирации с тъга и носталгия по отминало време. Когато човек я гледаше отстрани, ще си каже, че тя затваря възприятията си за външния свят (освен наблюдателността), докато чете - очевидно глъчката и музиката не ѝ пречеха. И е точно така.
- Ирина, пак ли четеш? - прекъсна нейния мини транс и тя погледна, за да разбере, чие е това изказване.
- При всеки удобен случай. Дори и да е за секунди.
- Ще си развалиш очите на тази светлина. От опит го знам... – повтаряше ѝ го за кой ли път загрижено.
- Така е, но си заслужава. Това е единственото време, което мога да отделя за четене.
Тя свежда поглед и отново се връща в книгата - дълбоко, отвъд черните символи на пожълтялата хартия.
- Знаеш ли какво ще ти хареса - прекъсна я отново младежът. - Защо не си вземеш от тези новите... как ги наричаха? E-reader? Много е удобен, сваляш книги директно от интернет и не натоварва очите, сякаш гледаш хартия и отделно... наистина... практично...
Слухът ѝ се изключи, както беше свикнала от работата си, долавяше откъслечни думи, умело прикривайки този факт с вежлива усмивка. Тя го изслуша съвсем дипломатично и след кратка пауза, отговори спокойно:
- Погледни как изглежда тази книга. Помириши страниците ѝ, чуй звукът от прелистването. Купих я днес от антиквариата на съседната уличка. Колко ли стара е книгата, предполагам, колкото хора са я прочели. Старите, омачкани корици, потъмнялата хартия - това тук си е чиста история... От една библиотека в нечий ум. Не мисля, че електрониката ще може да ми даде това.
Младежът отвърна с лаконична усмивка и се обърна, за да си поръча питие. Повече не разговаряха тази вечер.
А Ирина продължаваше да чете, все така унесена от словесните комбинации, които се изобразяваха пред погледа ѝ, предизвикващи въображението нейното въображение.
Настроението на града ставаше все по-мрачно, все повече облаци потъмняваха от яд. Наблюдателността на Ирина не бе пропуснала и това. "Чудесно време за една нова трагедия" помисли си тя и отново изчезна в своята книга.
Автор: Маргарет Пеловска
Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".
