На хартия

На хартия
Снимка: Thinkstock

Градът, посивял от старостта на дъждовете и изпушил от битов дим, днес мълчеше. Зловещ и неприветлив, едва отваряше щора на някое око, за да проследи какви хора го лазят и къде ще образуват "мравуняк".

Барът беше почти празен - няколко души огласят малкото помещение, игнориращи случващото се навън. Ирина седеше на последния стол на бара, доволна от броя на клиентите. По-малко работа, повече време, което да обърне на книгата си.

Не, това, че е студентка, няма нищо общо. Тя просто обича да чете, умира да чете. "Рядкост в днешно време" - често чуваше адмирации на клиенти. Адмирации с тъга и носталгия по отминало време. Когато човек я гледаше отстрани, ще си каже, че тя затваря възприятията си за външния свят (освен наблюдателността), докато чете - очевидно глъчката и музиката не ѝ пречеха. И е точно така. 

- Ирина, пак ли четеш? - прекъсна нейния мини транс и тя погледна, за да разбере, чие е това изказване.
- При всеки удобен случай. Дори и да е за секунди.
- Ще си развалиш очите на тази светлина. От опит го знам... – повтаряше ѝ го за кой ли път загрижено.
- Така е, но си заслужава. Това е единственото време, което мога да отделя за четене.

Тя свежда поглед и отново се връща в книгата - дълбоко, отвъд черните символи на пожълтялата хартия.

- Знаеш ли какво ще ти хареса - прекъсна я отново младежът. - Защо не си вземеш от тези новите... как ги наричаха? E-reader? Много е удобен, сваляш книги директно от интернет и не натоварва очите, сякаш гледаш хартия и отделно... наистина... практично...

Слухът ѝ се изключи, както беше свикнала от работата си, долавяше откъслечни думи, умело прикривайки този факт с вежлива усмивка. Тя го изслуша съвсем дипломатично и след кратка пауза, отговори спокойно:

- Погледни как изглежда тази книга. Помириши страниците ѝ, чуй звукът от прелистването. Купих я днес от антиквариата на съседната уличка. Колко ли стара е книгата, предполагам, колкото хора са я прочели. Старите, омачкани корици, потъмнялата хартия - това тук си е чиста история... От една библиотека в нечий ум. Не мисля, че електрониката ще може да ми даде това.

Младежът отвърна с лаконична усмивка и се обърна, за да си поръча питие. Повече не разговаряха тази вечер.

А Ирина продължаваше да чете, все така унесена от словесните комбинации, които се изобразяваха пред погледа ѝ, предизвикващи въображението нейното въображение.

Настроението на града ставаше все по-мрачно, все повече облаци потъмняваха от яд. Наблюдателността на Ирина не бе пропуснала и това. "Чудесно време за една нова трагедия" помисли си тя и отново изчезна в своята книга.

Автор: Маргарет Пеловска

Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Оферти